Бива, бива несправедливост и безумства в тази държава, ама хич толкова не бива! Ръководството на елитния пловдивски „Локомотив“ изгони административния си директор Атанас Узунов, защото поощрявал привържениците на отбора да участват в акции срещу правителството. А насъсквал феновете срещу властта, защото бил човек на Бойко Борисов. Излиза, че след като бутнаха лидера на ГЕРБ от власт, гонят и хората му във футбола. Това е вече прекалено.
Вярно, че Узунов е общински съветник на ГЕРБ в Пловдив. Той е и кум на Христо Стоичков. А Стоичков и Борисов не крият чувствата си един към друг от години. Все хора обични в най-обичния спорт – футбола. Стоичков взе „Златната топка“, Узунов беже международен рефер, а Борисов стана „Футболист на годината“.
Но футболът е политика, въпреки че протестите срещу кабинета са граждански. Феновете по площадите всъщност викат за футбола, докато искат оставката на кабинета „Орешарски“. И въпросът не е за гражданския избор, а за това кой как разбира футбола. Очевидно собственикът на тима от „Лаута“ Коко Динев има различни схващания. Той е широко скроен човек освен от футбол, разбирар и от попфолк , хазарт, инвестиции… И констатира следното:
„Г-н Узунов използва служебното си положение в „Локомотив“ за влияние върху привържениците на клуба и те да участват в политически акции срещу законно избраното правителство на Република България. Ние като спортен клуб не искаме името на „Локомотив“ – Пловдив, да бъде замесвано в политическа дейност от политически ангажирано лице, каквото е Атанас Узунов… клубът не иска друга битка освен тази на спортния терен“.
Дотук нещата са ясни. Но шефът Коко Динев явно отбира и от политика. В позицията на отбора по случая „Узунов“ се казва още: „Видно е, че при сегашната законно избрана власт животът в държавата се подобрява. Не сме против властта и искаме името на клуба да бъде свързано само със спорт и да сме встрани от политическите борби“.
Атанас Узунов пое топката и не скри че играе в отбора на Борисов. На светкавична пресконференция той обясни, че не е уволнен и това нямало как да се случи. Говорил с Динев, разбрали се да се разделят и оставал член на ГЕРБ и техен общински съветник. Не бил подстрекател, никого не задължавал да ходи на протести, а това, че се мернал на някои от тях, било за да помогне да не ескалират. В крайна сметка и един футболен шеф е член на обществото, нали?
Излиза, че футболът обединява, но и разделя – поне колкото бизнесът и политиката. Докато Борисов беше премиер, изглеждаше като най-футболния човек в държавата. Спасяваше клубове, назначаваше собственици, проектираше стадиони… Той привика Веселин Марешки в Локо (Пловдив), после го смени с Динев. Но вече не е футбоният таран, нито политическият. Все по-често страда от контузии. Завчера се оплака на еврокомисарката по правосъдие и граждански права Вивиан Рединг от „тоталната политическа репресия“ в България.
Прав е Борисов и не обича да губи. През февруари миналата година изпусна мача малко преди последната съдийска свирка, след като „улицата“ нахлу на терена. После феновете му го издъниха на изборите, та остана първа, но опозиционна политическа сила. А управляващите започнаха чистка в ръковдството на клуб „България“, сменяйки хората на Борисов със свои. Това е като да ти скъсат мрежата от голове в мача-реванш. Както казват обаче, във футбола и това го има. В политиката – също.
