Поредното съдебно дело, образувано по серията искове на Мюсюлманското изповедание, представлявано от главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи за т. нар. вакъфски имоти, взриви тази седмица и Видин. Скандалите, сблъсъците и протестите, които се случиха в Пловдив и Кърджали (по време на заседанията по делата за „Куршум джамия“ в Карлово и за историческия музей в Кърджали) се повтори за пореден път.
И този път магистратите бяха доволно охранявани, за да се предотврати възможността протестиращите да достигнат залата на съда по време на заседанието, докато вътре се
решаваше казуса с претенциите на мюфтийството
за негови имоти на територията на града.
Видинският окръжен съд ще се произнесе до месец по делото за възстановяване имота на музей “Конака”. Това постанови съдията по делото Валя Младенова, след като по време на заседанието в петък (7 март) бе представена и приета подробна техническа експертиза за сградата, изготвена от архитект Галя Антова. Мюсюлманското вероизповедание не беше изпратило свой представител в съдебната зала.
Освен към бившия конак Мюсюлманското изповедание тук предявява претенциите си и към още четири имота във Видин. Два от тях са терени – дворните места на несъществуващите вече „Катку джамия“ и „Яхя паша джамия“. В исковата си молба обаче мюфтийството дори не е успяло да идентифицира тяхното местонахождение…?!
В предявения в началото на миналата година иск фигурира и претенция за възстановяване на собствеността върху Старата турска поща, която е паметник на културата, и още – за имот зад известния във Видин блок „Прогрес“. На този етап обаче мераците са се „посмалили“ и в момента се води дело „само“ за историческия музей „Конака“ и…за „прилежащите му територии“. Тук е моментът да отбележим, че на практика става дума за част от площада пред училище „Цар Симеон Велики“…
Историята на процеса
В заседанието си на 14 януари 2013-а Видинският районен съд остави исковата молба без движение, но даде възможност на мюфтийството да отстрани недостатъците в нея . Делото продължи в следващо заседание (на 8 март 2013 г.), когато доказателства отново не са били представени. Със свое разпореждане видинските магистрати прекратиха съдебното производството, като в мотивите много ясно е записано „неизпълнение на указанията за отстраняване на недостатъците“. Това решение е обжалвано пред Окръжния съд във Видин, който от своя страна също (със свое определение №140 от 19 април 2013-а) потвърди определението за прекратяване на тукашния районен съд. Съдията от окръжния съд Валя Младенова на практика не призна легитимността на претендентите за собствеността на въпросните имоти, тъй като на този етап не са представени доказателства, че Главното мюфтийство е „правоприемник“ на бившите районни вакъфи от времето на Османската империя.
Тази „пречка“ обаче е отстранена чрез скандалното решение на съдия Николай Марков (от 4 юни 2013-а, за което в. „БАНКЕРЪ“ пише неколкократно), с което той признава приемствеността на Главното мюфтийство и неговите районни подразделения в близо 1000 села и градове на България. Така съответно се стигна до „необжалваемото“ определение ( №1542 от 9 юли 2013-а) на Софийския апелативен съд с председател
Иванка Ангелова, която призна „легитимността“ на ищците
и разпореди „продължаване на съдопроизводството“ …
При това положение Видинският окръжен съд отново беше „задължен“ да води делото за „възстановяване “ на имота – музей „Конака“ ведно с „прилежащите терени“. Заседание имаше на 28 ноември миналата година, когато беше даден ход на делото и на 6 февруари, когато то бе отложено, тъй като в опита си да защитят собствеността си представителите на община Видин внесоха допълнителни доказателства в своя полза.
Сградата на музея е строена през XVIII век и е служила за полицейско управление. В периода 1870-1872 е била дадена на българската църковна общност и се е ползвала за девическо училище. Използвана е от Видинската църковна община, а след Освобождението в нея се е помещавало градското общинско управление. Няма данни сградата да е използвана от турските власти под каквато и да е форма. Това сочи в заключението си вещото лице по делото архитект Галя Антова , което е представено в съда.
От 1956-а е исторически музей на Видин. В него са разположени изключително ценни археологически експозиции, находки от римските градове Рациария и Бонония. През всички тези години той е поддържан със средства на общината и на държавата, а статутът на сградата е публична общинска собственост, която според българските закони не подлежи на реституция….
Така че ако не се намери отново някой прекомерно „сговорчив“ съдия, мераците на мюфтийството може да ударят и на камък…
