По традиция у нас гражданите никой не ги слуша. Затова пък напоследък всички се надпреварват да ги питат. Шатрите с подписки по един или друг наболял проблем вече са неизменна част от градския пейзаж, а българинът все по-рядко се притеснява собственоръчно да предостави трите си имена и ЕГН. За по-мобилните са предвидени онлайн платформи с въпросителни, където не само да гласуват „за“ и „против“, но и свободно да споделят мнението си.
Интересът към обществените допитвания логично се засили, след като искането на държавния глава Росен Плевнелиев за провеждане на референдум за изборните правила заедно с гласуването за евродепутати през май получи широка публична подкрепа, но не се хареса на народните представители. Предложението му гражданите да се произнесат за задължителното, мажоритарно и електронно гласуване бе окачествено като несъстоятелно от депутатите и бе отхвърлено първо в правната комисия, а след това и в пленарната зала. Въпреки това събирането на подписи в подкрепа на президентския референдум не само не беше прекратено, но дори се разрасна.
Ако въпросите на държавния глава не се върнат в Народното събрание по силата на събраните вече над 600 хил. гласа „за“, щафетата ще поеме парламентарната опозиция, обявиха през седмицата от ГЕРБ. Партията и бездруго разполага със свои 500 хил. подписа, след като мобилизира централите си в страната да подпомогнат дейността на инициативния комитет, ръководен от професора по конституционно право Георги Близнашки. Не е изключено ГЕРБ също да предложи референдум (по тази или друга тема), защото разполага с достатъчно депутати, за да внесе самостоятелно искането за обсъждане в Народното събрание(за целта са необходими 1/5 или 48 избраници, а ГЕРБ има 94). Упражнението обаче ще е по-скоро със символичен характер, тъй като опозицията не разполага с мнозинство в пленарната зала и искането й по всяка вероятност ще бъде отхвърлено.
За разлика от ГЕРБ, формациите извън парламента имат по-добри шансове, защото не са ангажирани с властта и определено се радват на по-високо доверие сред населението (ако се вярва на последните социологически проучвания, според които повече от половината граждани подкрепят идеята за референдум). От началото на седмицата на ключови места – в 30 от по-големите градове на страната, се събират подписи за премахване на държавните субсидии за партиите. Предложението е на новата дясноцентристка формация „Република БГ“, според която политическите субекти у нас би трябвало да се издържат сами – единствено с приходи от членски внос и от дарения. Само за час в столицата още в първия ден в подписката се включиха над 5000 души, а организаторите обявиха, че с тези темпове ще приключат работата си до средата на април.
Не всички българи обаче са толкова въодушевени от събирането на лични данни от непознати политически формации на улицата. „Референдум за премахване на субсидиите за партиите ли се гласува, или за „Република БГ“? Мисля, че тези подписи ще ги използвате за вашата нова партия!“ , споделя опасенията си Цветанка Габровска на официалната фейсбук страница на формацията. Според Анка Коева пък имената на хората просто ще бъдат продадени на първата организация, която се нуждае от определена „бройка“. „Все пак говорим за 0.25 лв. на всеки подпис!“ , внесе смут в интернет форумите и Тинка Попова, но без да изяснява откъде разполага с толкова конкретен „ценоразпис“.
Простите сметки показват, че ако информацията е вярна, срещу всеки 500 хил. подписа инициаторите, на който и да е референдум, ще прибират по 125 хил. лева. Сумата не е малка, но определено не си струва усилията, защото трудно би покрила разходите по една предизборна кампания например. В най-добрия случай ще стигне за рекламни материали и телевизионни клипове. Разбира се, ако целта е просто да се изкара някой лев, идеята определено е печеливша. И, естествено, подхранва съмненията за евентуални злоупотреби с личните данни на стотици хиляди хора.
Друго сериозно опасение е, че дори дадено искане за референдум да бъде удовлетворено от Народното събрание, депутатите разполагат с немалко възможности да подменят поставения въпрос. Достатъчно е да си припомним националното допитване за АЕЦ „Белене“ през 2012 г., което почти изцяло промени смисъла си след намесата на парламента. „Редакциите“ на ГЕРБ тогава изхвърлиха думичката „Белене“ от първоначалната формулировка на БСП, а хората бяха питани дали са съглани България да развива ядрената си енергетика чрез изграждане на нови мощности, а не дали са „за“ или „против“ строежа на втората атомна централа.
По аналогичен начин мнозинството в парламента сега се готви да обърне в своя полза референдума за изборните правила. И тъй като народните представители нямат право да пренебрегнат волята на половин милион българи, в левицата вече се обсъждат редакции на президентските въпроси. Към тях вероятно ще бъдат добавени и нови по-популистки питания, за да се отклони вниманието от президентската инициатива и да се разводнят дебатите по изборните правила. Идеята е събирането на подписи да приключи до май, за да разполагат управляващите с „контра“ при евентуално възобновяване на публичните обсъждания по темата.
Социалистите планират също така и промяна в закона за референдумите. С мотив, че сегашната нормативна уредба затруднява провеждането на допитванията, БСП смятат да облекчат организирането на местни референдуми. Покрай тази промяна най-вероятно ще бъде внесена и друга – да увеличат необходимите подписи, с които Инициативен комитет може да задължи парламента да проведе допитване. Коментираната цифра е 750 хил., което почти сигурно ще отреже мераците на гражданите да си казват мнението.
Събирането на подписи за своеобразния контрареферендум беше официално обявено на насрочения за 7 март Национален съвет на БСП.
