„Големият „общински мач“ ни предстои“. Така в специален документ се самоокуражават общините, вдигнали се на поход за децентрализация.
В доклад от края на 2013 г . Европейската комисия оценява България като една от страните, в които кризата (2008-2011 г.) е оказала силно негативно влияние върху местните власти и регионалното развитие, мотивират се те. За разлика от другите държави в подобно състояние, които имаха проблеми предимно с високите си нива на публичния дълг, основният неблагоприятен фактор в България беше отливът на инвестиции, довел до символичен ръст на икономиката, и увеличаваща се безработица, които в крайна сметка намериха отражение в чувствително намаление на бюджетните приходи. Пак за разлика от другите държави, които преимуществено насочиха ресурси за подкрепа на социалните си защитни мрежи за най-уязвимите слоеве от населението чрез общините, у нас „спасяването“ на държавните финанси стана за сметка на общинските. През 2010 г., когато кризата удари най-силно страната, трансферите за общините бяха чувствително орязани по средата на годината. Дотогава общините вече бяха загубили на 200 млн. лв. собствени приходи поради срива на постъпленията от данъка върху сделките с имоти – естествен резултат от силно влошения инвестиционен климат. Оттогава насам общините финансово си останаха в 2010 г., докато развитието на другите публични сектори следваше, макар и бавното, възстановяване. Редица изследвания ясно показват, че общините платиха цената на кризата в общия публичен ресурс и в момента реално разполагат с 1/4 по-малко средства спрямо 2008 г. при ненамалели отговорности.
Резултатът според местните власти може да се опише като „букет от дефицити“, състоящ се от: трайни просрочени задължения между 150 и 200 млн. лв. (10% от собствените приходи); дофинансиране със собствени средства от порядъка на 100-150 млн. лв. на делегираните дейности, предимно в социалната сфера, поради неактуализирани разходни стандарти и на обективна невъзможност на 40% от общините да финансират възложените им от закона местни дейности с наличните местни приходи, което се оценява на около 180 млн. лева.
Ако към този „букет“ добавим и факта, че 60% от общинските финанси представляват строго целеви по своя характер трансфери, не трябва да се учудваме, че по степен на финансова децентрализация България заема незавидното 25-о място в ЕС (след нас са Малта и Кипър).
Развитието на местното самоуправление в полза на гражданите изисква спешни, еднозначни и ясни решения, казват кметовете. На първо място това е рязко повишаване на собствените ресурси на общините чрез разширяване на обхвата на местните данъци при запазване или незначително увеличаване на общата данъчна тежест. Трябва да се създаде нов съвременен баланс между собствена сфера на законова компетентност на общините и собствени ресурси, в т.ч. и чрез промени в обхвата на делегираните дейности, както и да се промени методологията на изравнителните трансфери и увеличаване на дела на общите за сметка на целевите трансфери.
Голяма част от тези решения са включени в Пътната карта за децентрализация 2014-2016 г., одобрена от Съвета по децентрализация през декември 2013 година.
