Местната власт си иска заграбеното от централната. Че си го иска не е новина, така е от няколко петилетки. Заграбеното е данъкът върху доходите на физически лица, които работят, печелят и плащат данъците си на местно ниво, но на това ниво не остава нищо от тях. Средствата се концентрират в няколко големи центъра като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, а периферията на страната отдавна е изпаднала в безпаричие и разруха.
И ето сега наченки на здрав разум. Правителството е готово да отстъпи на общините поне 530 млн. лв. от данъка върху доходите на физическите лица от следващата година. На толкова се равняват 20% от събрания ДДФЛ според разчетите за приходите от него през 2014-а. За тази година хазната чака над 2.6 млрд. лв. от облагане на доходите на гражданите. В момента се правят точните разчети община по община, съобщиха от финансовото министерство за „БАНКЕРЪ“.
Първата опознавателна среща между централната и местната власт стана факт преди дни.
Правителството предлага да отстъпи 2% от 10-те, с които се облагат доходите, ние обаче настояваме за 3% от данъка върху доходите, каза за вестника шефката на Националното сдружение на общините в Република България Гинка Чавдарова. Това означава за общините да се отделят 30% от общите приходи от това облагане, или около 800 млн. лв. на година.
Придобиването на част от ДДФЛ е сред приоритетите в програмата на Националното сдружение на общините за 2014 г., чието одобрение предстои по време на общото му събрание. За периода до 2017 г. местните власти ще се опитат да получат и част от други данъци като този върху печалбите на фирмите.
Искането на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) беше обявено още в средата на август миналата година. Тогава Чавдарова заяви: „Нашите представители в Съвета по децентрализация ще напускат заседанията, ако те продължават да са само проформа. Искаме пътна карта какво правим в сферата на бюджета“. Сега вече има някаква яснота. Обещаното не е като даденото, но все пак е някакъв обществен ангажимент. Защото досега такъв нямаше.
„Поискахме от премиера Пламен Орешарски до 30% от приходите, които осигурява плоският данък на бюджета, да се отстъпят на общините, където живеят лицата, които го плащат. Министър-председателят прие аргументите ни и заработихме по цялостната реформа във финансирането на общините“, спомня си Емил Савов, заместник-председател на НСОРБ. По думите му сегашният модел за определяне на изравнителна субсидия, с която републиканският бюджет покрива дефицитите в бюджетите на общините, ще се промени напълно.
Но тогава ентусиазмът бе попарен отчасти с фразата „мислим по въпроса“.
И така до ноември, когато бе приет бюджет 2014-а, без и дума да става за фискална децентрализация. Фактът, че тази година мисленето започва доста по-рано, е някакъв вид гаранция, че повикът за повече пари по места може да бъде чут.
От Министерството на финансите обясниха, че договорка не е постигната, а срещу отстъпването на част от приходите кметствата ще трябва да поемат и част от отговорностите на централното правителство.
Процесът на децентрализация е крайно време да продължи, отчете и министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева.
Според независимия експерт доц. Стефан Иванов заченатият процес на децентрализация тръгва наопаки след 2009 година. Тогава ресурсите започват да се централизират. Като аргумент той сочи, че през 2008 г. разходите на общините са съставлявали 7.5 на сто от брутния вътрешен продукт, през 2009 – 6.9 на сто, през 2010 – 6.1 на сто, през 2011 година – 5.6 на сто и т.н. За периода 2001-2008 г. общините са намалили разходите си с 600 млн., а приходите – с един милиард. В резултат на което резервите са се стопили и са започнали да се трупат неизплатени задължения.
Според източници от Министерството на финансите реформата на общинските бюджети ще приключи до края на годината. Ако се постигне споразумение, финансовото ведомство ще изготви тригодишна бюджетна прогноза и конвергентна програма, в която изчисленията ще са на база децентрализацията.
Немалко експерти обаче наблегнаха на един съществен елемент – да не се окаже накрая, че богатите общини ще станат още по-богати, а бедните – още по-бедни. С този мотив правителството на ГЕРБ си изми ръцете през 2011 година. То се отказа да прави каквато и да било децентрализация, защото повече от половината подоходни данъци се събират от живеещите в големите градове, където се концентрира голяма част от икономическата активност. В малките населени места пък, където има висока безработица и застаряващо население, отстъпването на подобен приход може почти да не промени финансовото им състояние и тези общини ще продължат да зависят от изравнителните субсидии, които им дава централната власт.
НСОРБ обаче са направили сметки и за ефекта от промените. Предварителните изчисления сочат, че в зависимост от вариантите за 2 или 3% общинска ставка (от 10% обща ставка), в общините биха постъпили допълнително между 460 и 700 млн. лв. (по данни за 2013 г.) – т.е. сегашните равнища на общински данъчни приходи биха се удвоили.
Подобна промяна, колкото и да е значима, е само стъпка към качествена промяна в степента на децентрализация. Дори при вариант 3% ставка на общинския ДДФЛ делът на данъчните общински приходи ще се повиши от 4% на малко под 9% от всички данъчни приходи при средно за ЕС – 27-25 процента. (Ако се добавят и споделените данъци, получавани от общините в Европа, техният дял достига 42 процента.) По другите два основни показателя, общински бюджети в БВП и в консолидираната фискална програма, българските общини ще достигнат нивата от 2008 г., като изоставането от средноевропейските е над два пъти.
Според Гинка Чавдарова обаче 230 от общо 264 общини ще удвоят собствените си приходи, ако се приеме 30% от приходите от подоходния данък да остават при тях. При останалите ще се търси решение с изравнителната субсидия от хазната. Това ще става с регистриране на работодателите и изчисляване на броя работни места, които са осигурили. Най-новата идея на Чавдарова обаче е да се регистрират не работодателите, а работниците, т.е. заетите по постоянен адрес. Така ще се разпръсне концентрацията на средства от върнат ДОД и ще бъдат покрити по-големи зони около големите центрове – малки градове и села, където реално живеят хората и откъдето всеки ден пътуват до местоработата си. Според нея до 5 април концепцията ще бъде избистрена и предложена на правителството. За целта се чака решаващата помощ на Националната агенция за приходите.
Мизерни 14 млн. лв. от патентния данък
Голямата радост за общините дойде в началото на 2008-а, когато хазната благоволи общините да събират данъците от обущари, часовникари, гадатели, фризьори и компаньонки. Към момента всички патентни налози са преминали от централната хазна към местните бюджети. В обхвата влизат още ателиета за химическо чистене, поправки на дрехи, паркинги, лепене на гуми, баничарници и още десетки занаяти и дребни услуги. В Закона бяха фиксирани горни и долни граници на патентните данъци за съответните дейности, а в тези „коридори“ всяка община сама определя подходящите размери. Приходите обаче от тази малка финансова децентрализация са повече от пренебрежими – около 14 млн. лв. годишно, каза Чавдарова.
