Парламентарните спорове около проектозакона за Сметната палата повдигнаха един много важен въпрос – може ли отчетите на независимите институции от ранга на върховния одитен орган да бъдат приемани от Народното събрание. Според вносителите на закона Румен Гечев и Йордан Цонев това е задължително. Те са на мнение, че един от основните недостатъци на сега действащия закон е именно този, че не задължава депутатите да разглеждат и приемат отчетите на палатата. Тяхната теза бе остро критикувана от депутата от ГЕРБ Менда Стоянова и от председателя на палатата Валери Димитров. Те заявиха, че това е равносилно на политически вот на доверие или недоверие към независим орган като палатата. В този ред на мисли: добре че подобни пориви не са се явили по повод на годишните и полугодишните отчети на БНБ. Слава богу, в тази сфера депутатите от БСП и ДПС, поне засега, не смеят да пипат, защото съзнават, че ако посегнат към емисионната ни институция, ще получат такава епистоларна плесница през пръстите от Европейската централна банка, че свят ще им се извие. ЕЦБ е доказала, че въобще не си поплюва, когато политици се опитват да нарушат който и да е законов детайл, отнасящ се до независимостта на централните банки в ЕС. А да не се съобразиш с критиките на ЕЦБ е доста по-опасно от това да се правиш на сляп и глух за разпоредбите на Европейската комисия и Европейския парламент. По закон и двете институции представят отчетите си в Народното събрание, но не се предвиждат обсъждания по тях.
Българската Сметна палата обаче не се радва на така силна европейска институционална подкрепа, каквато има БНБ, и управляващите у нас се опитват да я поставят под опеката си. Действията им обаче не останаха незабелязани от институциите в Брюксел. На заседанието на парламентарната комисия по бюджет и финанси в началото на месеца евродепутатът Антония Първанова обяви, че председателят на Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент Михаел Тойрер смята да изпрати до Европейската комисия писмо, в което да попита дали някои текстове в българския проектозакон за Сметната палата не нарушават нейната независимост.
„Законопроектът предвижда докладите на Сметната палата да бъдат гласувани от Народното събрание, което е и възможност за гласуване на вот на недоверие по отношение на ръководството на Сметната палата. Това е противоречие на задължителния принцип за осигуряване на независимост на институцията“, пишел той в писмото си. При дебата по законопроекта и в Комисията по бюджет и финанси, и в пленарната зала народните представители от управляващото мнозинство се съсредоточиха предимно във въпроса как Тойрер се е запознал толкова бързо с българския проектозакон, че и становище по него вече е успял да си създаде, и писмо да напише. Някои от тях дори саркастично заявиха, че едва ли трябва да се съобразяват с някакво писмено питане, още повече че не е ясно и дали въобще е зададено. Редакцията на „БАНКЕРЪ“ си направи труда и без усилие видя в страницата на Европейския парламент, че на 27 февруари Тойрер действително е депозирал такъв въпрос и той е препратен към Европейската комисия за писмен отговор.
По-важното обаче е, че същността на поставения от Тойрер въпрос въобще не заинтересува депутатите от БСП и от ДПС. Дебат по темата дали приемането на отчетите на Сметната палата от Народното събрание нарушава независимостта й, въобще нямаше. Народните избраници от управляващото мнозинство не обърнаха внимание и на една препоръка на Първанова: вместо да дискредитират независимостта на палатата с изискването да приемат отчетите й ,депутатите ни могат да въведат изискване държавните служители да бъдат освобождавани от отговорност – такава практика има в ЕС.
Според председателя на Сметната палата Валери Димитров във Франция например главните секретари на министерствата отговарят за всички разходи и бюджетни трансфери, свързани с дейността на ведомството, за което работят. „Доколкото знам там министрите и техните заместници правят политики, докато главните секретари отговарят за законосъобразността на всеки разход и могат дори да спрат плащане, ако то не отговаря на законовите изисквания, нищо че министърът го е разпоредил“, обясни Димитров.
На разпасаната българска администрация няма да й се отрази лошо такава форма на контрол. Например със закон или с допълнение към някой от действащите нормативни актове да бъдат въведени следните няколко положения: първо, главните секретари на министерствата да бъдат назначавани с договор, в който освен задачите му е фиксиран и точно определен срок на действие. Има се предвид, че ако министърът, който е политическо лице, реши да уволни главния секретар преди изтичането на договора му, ако причината за този акт не е свързана с наказателно дело, на този служител да бъде плащана голяма неустойка. Така както е в търговските дружества. Второ, и договорът с всички условия в него и причините за предсрочното му прекратяване да бъдат публикувани на интернет страницата на съответното министерство. На следващо място всяка година Народното събрание да приема отчет за дейността на всяко министерство и да освобождава главния му секретар от отговорност за дейността му през изминалите дванадесет месеца. Такива дебати, последвани от освобождаване от отговорност, да се провеждат при всеки един доклад на Сметната палата за съответното министерство, особено когато има констатации за нарушения. Ето това ще бъде ефективна система за публичен контрол върху дейността на администрацията, както и форма за детайлно разглеждане на докладите на Сметната палата в Народното събрание, без да се нарушава нейната независимост. Разбира се, веднага ще се намерят хора, които ще кажат, че има опасност подобен контрол да се превърне в метод за политическа саморазправа с държавни служители. Но това съмнение не е основателно, защото неосвобождаването от отговорност не води автоматично до прекратяването на договори. При подобно уволнение всеки засегнат може да потърси правата си в съда. В случая чрез процедурата по освобождаване от отговорност в Народното събрание лицата, отговорни за законосъобразността на правените разходи – главните секретари, ще могат публично да защитят действията си и на всички да стане ясно дали евентуално ги уволняват по политически причини, или защото наистина са сгазили лука.
