Охранителна фирма, наета да пази с. Калояново , Пловдивско, от престъпници, илюстрира на практика безценния девиз на великия комбинатор Остап Бендер „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се“. Охранителите посъветвали старите и безпомощни хора какво да правят, за да си опазят кокошките от попълзновенията на разбойници.
Една от мерките очевидно е творческа разработка на познатите системи за ранно оповестяване. В нея обаче няма нито сирена, нито телефони тип „петолъчка“, а прости сандъчета с цветя. На охранителите им направило впечатление, че селските огради много лесно могат да бъдат прескочени, тъй като са строени във времена, когато не е имало разбойници. За днешните кокошкари обаче оградите не били никаква пречка. В тази връзка съветът на охранителите дали съвет покрай тези огради да се наслагат сандъчета и саксии с цветя, та когато някой разбойник се насади върху тях, да се вдигне шум. Така стопаните на двора щели да разберат какво ги чака и да вземат мерки. Другият ценен съвет бил покрай оградите да се насадят рози и бодливи храсти.
В информацията за охраната в Калояново не се казва нищо по въпроса дали мерките, предложени от частните бодигардове , са били обсъдени с МВР. Твърде е вероятно това да е било сторено, тъй като МВР си пада по иновациите, особено в борбата срещу битовата престъпност. Такава беше целта на инициативата жандармеристите да бъдат изкарани от поделенията си, за да патрулират по затънтените села и да всяват страх сред кокошкарите. Но тъй като всички жандармеристи у нас са цифром и словом около 1000 души, в някои райони от китната ни страна се пада по един на пет-шест села.
Така че, садете рози и трендафил, редете сандъчета и саксии. Хем сигурно, хем естетично. В края на краищата нали красотата ще спаси света?
