Парламентът клъцна лентичката на Фискалния съвет и, както след всеки подобен ритуал у нас, сега предстои основната работа. Събитието се случи във вторник, 11 март. „За“ гласуваха 91 депутати, 11 бяха „против“, а 30 се въздържаха. Второто четене ще мине неусетно, защото този орган е еврозадължение (създаването му е ангажимент на страната според директива от 2011 г.), но оттам нататък ще почнат грандиозните скандали, коментираха депутати. Както вестник „БАНКЕРЪ“ писа, много трудно ще се намерят безспорни петима независими експерти, магистри по икономика, с поне 10-годишен стаж като макроикономически анализатори и/или в управлението на публичните финанси, че и с високи нравствени качества, за да попълнят състава на Фискалния съвет. Според някои анализатори обаче изборът на членовете на Фискалния съвет няма да е толкова сложен ако в него не се намесват политическите централи.
На изискването за 10-годишен стаж например отговарят мнозина известни професионалисти. Можем да споменем например бившите министри на финансите Стоян Александров и Христина Вучева и бившите членове на управителния съвет на БНБ проф. Гарабед Минасян и проф. Георги Петров, както и бившите заместник-министри на финансите Кирил Ананиев и Любомир Дацов . Да не говорим, че съществува и Асоциация на българските макроикономисти, където членуват известни професионалисти в тази сфера като Георги Ганев, Иван Ангелов, Мариела Ненова, Николай Неновски и други. Към списъка на покриващите изискванията за участие във фискалния съвет, може да се прибавят и имената на бившия заместник-министър на финансите Владислав Горанов, някои ексначалници на НАП , на НОИ и на Здравната каса, защото това са все хора, управлявали публични финанси. В числото на потенциалните кандидати влизат и бившите шефове на Агенцията за икономически анализи и прогнози, както и шефовете на катедрите по макроикономика в някои български висши учебни заведения. Списъкът е доста дълъг, стига да се търсят хора с чисто професионални умения. Опасността е там, че при определянето на членовете на Фискалния съвет важна роля ще играят критериите за политическа лоялност към сегашните управляващи, които силно ще стеснят броя на възможните кандидати. Перспективата е отново политическите централи да имат думата, което ще предизвика невъобразим шум в парламентарния механизъм и неконтролируемо окалване на кандидати.
Членовете на Фискалния съвет трябваше да бъдат избрани от Народното събрание до 15 декември, както предвиждаше законопроектът. Забавянето досега клони към три месеца. Депутатите пък не са оптимисти, че това „чудо“ може да заработи преди средата на годината.
Членовете на Фискалния съвет ще се избират след предварително публично обсъждане в парламента. Ограничения, освен по криминална линия, има и за хора, които през последните две години, предхождащи избора, са били членове на колективни органи на държавна власт, централен или местен орган на изпълнителната власт. До съвета няма да се допускат и лица, които са били в ръководството на фалирала компания или банка. Мандатът им ще е шестгодишен, като едно лице не може да изкара повече от два последователни мандата.
Фискалният съвет ще заседава, когато присъстват най-малко две трети от членовете му. Решенията ще се вземат с явно гласуване и мнозинство повече от половината от всички негови членове. Не може да се вземат решения неприсъствено, на подпис. Не се допуска и въздържане от гласуване. Членовете, които имат особено мнение, го представят в писмена форма.
Петорката ще следи изпълнението на бюджета и макроикономическите прогнози, като при отклонения ще дава препоръки на правителството и ще информира обществото. Основната му цел е независимо наблюдение и анализ на бюджетната рамка с оглед поддържане на устойчиви публични финанси.
„Съветът на старейшините“ ще изготвя мотивирано становище и препоръки относно пролетната и есенната макроикономически прогнози на министъра на финансите в срок до десет дни от публикуването им на интернет страницата на Министерството на финансите. Фискалният съвет има задължение да представя и становище по законопроектите за държавния бюджет и за бюджетите на ДОО и НЗОК, както и по проекта на средносрочна бюджетна прогноза. При установяване на значително отклонение на макроикономическите прогнози от отчетните данни в рамките на период от поне четири последователни години, Фискалният съвет е задължен да препоръчва на министъра на финансите да предприеме мерки за коригиране на отклонението. Съображенията на съвета нямат задължителен характер, но когато правителството не ги приема, ще трябва да се мотивира писмено защо.
