Висшият съдебен съвет уволни дисциплинарно Камен Ситнилски – една от най-емблематичните доскоро фигури за прокуратурата. Той стана първият член на висшия кадрови орган на Темида, когото отстраняват така скандално. Цялата процедура мина при закрити врата, което е нормално при дисциплинарните производства. Но мълчанието и гузното бягство от медиите, което продължи дни наред, остави впечатлението за нещо скрито – нещо, за което никой не иска да говори. Включително и Ситнилски.
Беше ясно, че бившият заместник главен прокурор е обречен – през изминалата седмица бе направено буквално всичко възможно, за да не се допусне той да се върне във ВСС отново – когато и да било.
В сряда (12 март) Висшият съдебен съвет образува ново дисциплинарно производство срещу него заради изявления в медиите на заместник главната прокурорка Ася Петрова, че й оказвал натиск при разследването на „Килърите“. Това стана само ден преди ВСС да гласува уволнението на Ситнилски. И това съвпадение нямаше как да не направи впечатление. Мнозина прозряха в това застраховка – ако уволнението не събере нужните 17 гласа във ВСС на следващия ден, поне да послужи като повод за следващото му отстраняване по новото дисциплинарно производство.
Като за капак в самия ден на гласуването (четвъртък, 13 март)в столичен вестник се появи скандална статия, в която Елка Атанасова – също член на ВСС, бе обвинена, че като любовница на Ситнилски е предлагала на свои колеги между 100 хил. и 300 хил. лв. кеш, за да гласуват срещу уволнението му. Наложи се главният прокурор Сотир Цацаров да пише протестна декларация срещу това твърдение, която съветът прие единодушно.
Ситуацията стана повече от истерична. Но така и не успя да докара нужните 17 гласа за уволнението на Ситнилски. При гласуването в четвъртък „за“ отстраняването му бяха само 16 от членовете на ВСС. Макар че в крайна сметка ВСС прие, че и 13 гласа стигат, за да му отреже главата.
Само да припомним, че скандалът около Ситнилски гръмна през лятото на 2013 година. В медиите по неведоми пътища изтекоха записи, направени повече от година по-рано, при това със законни СРС-та. Разговорите бяха между прокурора от Хасково Иван Ванчев, апелативния прокурор на Бургас Емил Христов, обвинителя от Пловдивската апелативна прокуратура и вече член на ВСС Румен Боев, председателя на районния съд в Свиленград Христо Горчев и др. А основната тема на обсъжданията между тях е била как да се осигури победа за Камен Ситнилски и Румен Боев в изборите за членове на ВСС. По онова време Ситнилски бе все още заместник главен прокурор. На 21 септември 2012г. той и Боев действително бяха избрани за членове на ВСС.
След като разговорите бяха огласени в медиите по предложение на петима членове на ВСС, срещу Ситнилски бе образувано дисциплинарно дело. За него настояха Ясен Тодоров, Каролина Неделчева, Даниела Костова, Димитър Узунов и Галя Георгиева. За да не попречи на хода на дисциплинарното производство, Ситнилски бе отстранен от заседанията на ВСС за максимално допустимия според закона срок – 6 месеца. Срещу другия член на ВСС Румен Боев, който също бе замесен в скандала, не последваха никакви действия. И в крайна сметка само Ситнилски бе уволнен.
Случаят „Ситнилски“ обаче далеч не свършва дотук, защото със сигурност ще има продължение във Върховния административен съд – Ситнилски каза, че ще обжалва уволнението си. Той има немалки шансове да спечели, защото цялата процедура на дисциплинарното производство, а и уволнението му изобилства от съмнения за нарушения на закона, включително и при гласуването в четвъртък. Според Ситнилски за уволнение на практика, не би могло да се говори, ако не е събрано нужното мнозинство от 17 гласа, както е описано в закона. Според представляващата ВСС Соня Найденова обаче в случая е валидна приложима процедурата за уволнение на обикновен магистрат, която изисква обикновено мнозинство от 13 гласа. Кой е прав ще трябва да каже компетентният съд.
Остават обаче множество въпроси. Ако забравим всички процедурни недоумения, които тепърва ще получат своето тълкуване и разрешение, все още липсват и принципни отговори. Например не е ясно някой издирва ли изобщо хората, които са пуснали тези СРС-та в медиите? Защото това си е престъпление от общ характер. И ако не бъде навреме и сурово наказано, превръща в следващи мишени не само всички останали членове на ВСС, станали по някаква причина неудобни, но и всеки редови магистрат.
Освен това никой не обясни защо това производство е образувано само срещу Ситнилски, а не и срещу Румен Боев? Нито дали само за техния избор е имало предварителни „уговорки“? Въпреки че е публична тайна, че във ВСС случайни хора няма, вътре просто не се влиза без сериозно лобиране.
И двете производства срещу Ситнилски по същество са образувани за действия, които спокойно могат да бъдат разследвани и като престъпления – в Наказателния кодекс има доволно много състави, които биха позволили това. Но няма обяснение защо наказателното преследване е заменено от редова „дисциплинарка“. Най-странно обаче е защо всички толкова страхливо мълчат и бягат от отговорите…
