Преди година спестяванията във всички кипърски банки бяха замразени за една нощ, докато икономиката на страната се люлееше от финансов земетръс. Кипър беше на ръба на фалита, възможностите бяха ограничени, а решенията трябваше да се вземат бързо. На 25 март 2013 г. държавите от еврозоната избраха да наложат тежки условия на Кипър в замяна на спасителен заем от 10 млрд. евро.
И въпреки че кризата в Кипър се разви в рамките на едно денонощие, предупредителните знаци за това бяха навсякъде доста по-рано. Кризата възникна от планината от дългове, която правителствата и банковата система бяха натрупали малко по малко. Кредитните институции загубиха парите на клиентите си заради рискови и безсмислени инвестиции в гръцки облигации. Към март 2013-а, кипърските банки бяха почти изцяло лишени от ликвидни средства. А правителството беше прекалено неплатежоспособно, за да спаси някоя от тях. Като член на еврозоната Кипър нямаше възможност да печата пари, които да пусне в обращение. И така се стигна до най-отчаяния опит за спасяване от фалит – чрез
конфискация на част от депозизите на клиентите
Когато страните от Европейския съюз се притекоха на помощ, те не искаха да спасяват руснаците, които са „инвестирали“ милиарди в страната, за да избегнат плащането на данъци в родината си. Затова решиха, че е справедливо вложителите с депозити над 100 000 евро да платят значителна част от рекапитализацията на най-голямата банка на острова „Бенк ъф Сайпръс“. Меморандумът, договорен с „тройката“ кредитори – Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, включваше и затваряне на „Лаики банк“ и въвеждане на капиталови ограничения, които да предотвратят изтичането на капитали от Никозия.
Много анализатори предупреждаваха, че всичко това вещае икономически крах за източния Средиземноморски остров, но икономиката на Кипър се оказа по-устойчива от очакваното. Една година по-късно се виждат и първите признаци на възстановяване. Малкото общество от 840 000 жители на острова понесе удара без възможност да се противопостави на тежките условия. Управляващите намалиха заплатите си с 45% и сега са най-ниско платените служители в държавата. Новото кипърско правителство спазваше стриктно условията на споразумението и благодарение на това икономиката на Кипър не се сви с 20%, както вещаеха най-страшните прогнози. Тя дори не се сви и с прогнозираните от „тройката“ 8.7 на сто. Последните цифри показват, че
спадът е някъде около 5.4 процента
Въпреки това Кипър не е извън опасност. Очаква се икономиката да се свие с допълнителни 4.8% тази година, а нивото на безработицата да нарасне 19.8% през следващата година. Държавният дълг се очаква да достигне своя връх от 126% от БВП през 2015 г., но при неблагоприятни условия може да надхвърли и 170 процента.
През януари 2014 общата сума на депозитите в банките е 46.9млрд. евроспрямо 68.4 млрд. евроза същия месец на миналата година. Изтичането на капитали започна още през февруари 2013 г., когато за първи път се заговори за възможна заплаха за депозитите. Положителната тенденция през последните месеци е, че скоростта на изтичане на депозити започва да се забавя от октомври насам.
Въпреки драстичното намаляване на задлъжнялостта на кипърските банки те все още са изложени на голям риск. Към края на миналата година
53% от заемите в „Бенк ъф Сайпръс“ са необслужвани
спрямо 36% през юни 2013 година. Половината от кредитния портфейл на банката е класифициран като необслужван, а в края на февруари кредиторът оповести загубата си от 2 млрд. евро за 2013 г.- третият пореден годишен отрицателен финансов резултат. Институцията обаче поддържа добро съотношение на капитала от 10.2 на сто.
Когато кипърското правителство принуди банковите вложители да платят „своя“ дял от спасителния заем, международните кредитори вярваха, че по този начин ще накажат руските граждани, които съхраняваха парите си в островните банки. Година по-късно обаче
руснаците все още обичат острова
Данъчната система в Никозия е много по-привлекателна от тази в Русия, а спестителите не виждат заплаха от нова „подстрижка“ на депозитите им. Кипър продължава да бъде предпочитана дестинация за руските пари. Само през януари тази година там са регистрирани 1454 нови „фирми на хартия“ – почти двойно спрямо пролетта на миналата година. Последните данни за преките руски инвестиции на острова потвърждават, че дори след финансовия експеримент руснаците са вложили близо 2 млрд. евро в Никозия.
Кипър остава предпочитано данъчно убежище дори и след като правителството повиши корпоративния данък от 10 на 12.5%, тъй като ставката продължава да е една от най-ниските в еврозоната – много под 29.5% в Германия и 33.3% във Франция. Но изграждането на финансова система, която да служи на чуждестранните клиенти, не непременно води до подобряване на фискалното състояние на страната.
В замяна на своето участие в спасяването големите вложители в „Бенк ъф Сайпръс“ получиха акционерно участие в банката. По време на първата годишна среща на акционерите един от тях споделя, че стойността на една акция не била достатъчна
да си купиш дори пакетче бисквити
Кипър със сигурност беше един необичаен експеримент, който се превърна в основа на новата европейска регулация за спасяване на фалиращи банки. Но, от друга страна, този вариант се оказа по-подходящия за Кипър. Ако острова беше получил стандартен спасителен план, сигурно щеше да има съдбата на Гърция. При рекапитализацията на банките в Никозия обаче болката усетиха една малка група от хора с депозити над 100 000 евро, от които две трети са чуждестранни граждани, а половината от тях – руснаци.
