До средата на седмицата на зелените пари не им вървеше много – те се търгуваха малко над 1.39 щ. долара за едно евро. После тръгнаха нагоре и на 20 март вече се котираха под 1.38 долара за евро. Това се случи след съвещанието на паричния комитет на Федералния резерв на 18 и 19 март първата пресконференция в мандата на управителя на щатската централна банка Джанет Йелън.
Както се очакваше, щатските парични стратези запазиха досегашната си политика на почти нулеви лихви и продължиха да ограничават и паричните стимули за щатското стопанство, като изтеглиха поредните 10 млрд. щ. долара от програмата за изкупуване на облигации. Така размерът им вече е 55 млрд. долара. Госпожа Йелън обяви, че до края на тази година монетарните стимули за местната икономика ще бъдат изтеглени, а шест месеца по-късно ще започне постепенно повишение на лихвените проценти. По грубите сметки на анализаторите това означава средата на идната година. Федералният резерв държи щатските лихви, близки до нула от края на 2008-а и е напомпал над 3 трлн. щ. долара в стопанството на страната чрез покупки на облигации, за да стимулира възстановяването му.
Търговците на фючърсни контракти побързаха да заложат в цените на инструментите първия лихвен ръст още за април 2015-а, а досега го предвиждаха за юли. Мнозинството от икономистите от Уолстрийт, анкетирани от агенция „Ройтерс“, обаче продължават да очакват първото повишение на щатските лихви през второто полугодие на 2016-а. По оценка на официални представители на Федералния резерв базовата лихва ще е 1% в края на 2015-а и 2.25% година по-късно. Да припомним, че най-важното условие за възходяща промяна на лихвената политика е безработицата да падне поне до 6.5% и инфлацията да остане под контрол. През февруари безработните са били 6.7% от трудоспособното население. Което предполага, че целевото ниво е постижимо в краткосрочен план. Йелън обаче подчерта, че Федералният резерв ще оценява не само колко близко са инфлацията и безработицата до желаните стойности, но и колко бързо индикаторите ще се доближават до тях. Още повече че щатските централни банкери дефинират диапазона от 5.2 до 5.6% като пълна заетост.
Публикуваните през седмицата фундаментални показатели за щатското стопанство бяха добри.
Новите молби за обезщетение при безработица са се увеличили с 5 хил. броя през миналата седмица – до общо 320 хил. към 15 март. Това е най-ниската им стойност за последните почти четири месеца – признак, че пазарът на труда продължава да укрепва. Индексът на водещите индикатори, който отчита икономическата перспектива през следващите три до шест месеца, се е повишил с 0.5% през февруари, което предполага, че най-голямото световно стопанство ще се засили след предизвикания от лошото време спад през първото тримесечие.
Дефицитът по текущата сметка на САЩ се е свил до 81.1 млрд. щ. долара през последните три месеца на 2013-а – най-ниската му стойност от третото тримесечие на 1999-а досега. Това представлява 1.9% от БВП на страната (най-ниският дял от третото тримесечие на 1997-а) след 2.3% в периода юли-септември 2013-а. За цялата минала година дефицитът по текущата сметка в САЩ е бил средно 2.3% от БВП. Икономисти очакват недостигът да продължи да се свива, за което ще помогне намалелия внос на петролни продукти в Щатите за сметка на увеличението на вътрешната продукция.
Промишленото производство зад Океана също е в подем. То се е увеличило с 0.8% през февруари – най-много за последните шест месеца, което показва, че секторът вече започва да се възстановява от суровата зима. Друг обзор пък показва, че фабричният продукт в региона на Ню Йорк е продължил да расте и през март. Индексът на нюйоркския клон на Федералния резерв, който отчита активността в бранша, е достигнал 5.6 пункта през този месец срещу 4.5 през миналия, което се дължи основно на увеличението на новите поръчки.
