До 113 млн. лв. може да достигне финансовата санкция за България заради „сгрешени“ обществени поръчки по най-закъсалата оперативна програма „Околна среда“. След установяване на нарушенията, Брюксел спря европарите по проекти, одобрени в периода 2010-2013 г. и за да продължи финансирането им, е необходимо да се преразгледат редица тръжни процедури.
Управляващият орган на програмата е прегледал 149 договора. Броят им е по-малък от обявените преди време 252 контракта, защото са отпаднали тези, по които вече е наложена максимална финансова корекция от 25% и по които няма сертифицирани разходи през проверявания период. На практика една част от прогнозираните финансови корекции – около 65.5 млн. лв., са по договори, проверявани от Агенцията за обществени поръчки, Комисията за защита на конкуренцията и Висшия административен съд, и те не са открили нередности. Затова според екоминистъра Искра Михайлова има шанс Брюксел да приеме техните констатации и да сведе орязването на парите за нашата страна до 47.5 млн. лева. Ако обаче одитиращият орган и Европейската комисия не приемат като достатъчна гаранция становището на българските институции, ще се наложи да се простим със 113 млн. лева. Засега. При това положение Министерството на околната среда и водите ще бъде принудено да ограничи парите по спорните проекти. Вече има общини обаче, които съдят ведомството заради намаляването на средствата, и българският съд приема, че те са прави заради предварителния контрол, през който са преминали сключените с тях контракти.
Логично, хората на Искра Михайлова настояват за солидарно отговорност между държава, общини и изпълнители на европроектите при налагане на финансови санкции. Само че такъв механизъм засега у нас няма. Съществува идея да се създаде национален фонд за покриване на подобни плащания, но според екоминистерството е важно преди всичко да се напишат ясни правила, по които ще се случва разплащането. „В противен случай ще се стигне дотам, че общините ще нарушават правилата при обществените поръчки, а държавата ще плаща за техните грешки“, изтъкна заместник-министърът Атанас Костадинов.
За Европейската комисия има два подхода за покриване на санкциите – всяка община да бъде санкционирана според заслуженото или да има обща корекция за всички. Но най-реалистичен изглежда един трети вариант – размерът на корекциите да се разпределя по групи общини спрямо техните нарушения. При все това Михайлова смята, че държавата трябва да има готовност да реагира на национално ниво и да поема своята отговорност заедно с общините.
Гъста мъгла е покрила и поддръжката на язовирите. Оказва се, че две години след трагедията в харманлийското с. Бисер институциите продължават да си прехвърлят отговорността кой трябва да ги стопанисва и поддържа. Преди две седмици се разбра, че 68 от тези съоръжения се намират в предаварийно състояние поради липсата на средства. Някои от тези водоеми се използват предимно за напояване и за тях би трябвало да се грижат общините и държавното предприятие „Напоителни системи“, но други са дадени под аренда на частни фирми, които ги използват за рибарници и не ги източват. За да се избегне нова трагедия, кабинетът реши да създаде междуведомствена работна група, която да изготви оценка за състоянието на язовирите, да предложи законодателни промени и да издаде предписание кой да отговаря за тях. От екологичното ведомство не се ангажираха със срок, но признаха, че за изготвянето на техническата експертиза ще са необходими 400-500 хил. лв.“, а пари засега нямало. Така че до намирането им язовирите ще се източват до 20-30% от техния обем.
