Новината, че в русенската вилна зона „Буйна Яна“ са разбити и ограбени десетки къщи едва ли ще впечатли някого. Защото това не е единственото място в България, пропищяло от набезите на определен кръг лица и на цели колективи, препитаващи се от чуждото имане. И докато едни плячкосват имотите на хората заради покъщнината и инвентара в тях, които препродават по битпазарите, други разбиват имоти за да преживеят безплатно вътре.
Та това е новината – ако е изобщо някаква новина. Беззаконието крачи с широки крачки из страната – съвсем необезпокоявано при това, оставяйки след себе си приличащи си като две капки вода страшни и еднообразни следи. И това става в уж европейска и демократична България. Член на ЕС и от НАТО.
Така е не само по села и паланки, но дори и в Драгалевци и Бояна край София. И там има доста запустяли къщи – собствениците им или не се интересуват от тях, или са в чужбина, или не ги използват целогодишно. И когато навън пукне пролет, те се качват в полите на Витоша сини за да констатират я обир или кражба, я нов наемател с когото нямат никакви правни отношения. Защото в България законите – или поне материалното право, както и процесуалното такова, са направени не да защитават собственика, а скрито да покровителстват бандитите и самоуправството. Защото целта им не е да защитават собствеността, честа, здравето, живота и достойнството на отделния индивид – гласоподавател и данъкоплатец. А да раздават химерата на някаква си „социална справедливост“. И това е горчива истина, която ни се плези самодоволно и от страниците и текстовете на новия проект за НК.
В Англия, щом преминеш границите на чужда частна собственост, те заплашва затвор. Не че ще те пратят там обезателно, но ако съдията поиска – отиваш си зад решетките като едното нищо. Защото вероятно има някакъв – известен на магистрата, страшен прецедент от времето на Чарз II.
Подобна правна превенция на битовата престъпност не се вихри само там – а поне в още половин дузина европейски страни. В България обаче можеш да се настаниш необезпокояван в чужд имот, да го превърнеш в руйни за нула време и след това да накараш собственика на същия този имот да доказва в съда – с нотариален акт в ръка, с квитанции за платени данъци, с кадастрални скици и с данъчни оценки че не е Черен Петър, докато самоуправецът през това спокойно чака да приключи процедурата и малко преди финала й се настанява някъде другаде. И, разбира се, да живее съвсем безплатно дълги месеци, трупайки сметки за ток, стационарен телефон, вода и какво ли не още. И без да се сеща че има и налози – данък сгради и такса смет, които собственикът дължи.
А докато трае самата процедура, от разни комитети и НПО -та за човешки права, ще направят пътека за да доказват с пяна на уста, че собственикът е расист, фашист, самозабравил се егоист и какво ли не още защото иска да си влезе в собствеността. Затова е най-добре, според тях, собственикът да търка нара в затвора…
Ако ли пък проявиш наивната безотговорност да се пожалваш в МВР срещу кражба, разбой или самонастаняване в твоя собственост, често пъти в полицаите възникват съмнения дали въобще е имало кражба, обир или кражба с взлом. И ти пишат писмен отговор, че не са съвсем сигурни че е имало подобно социално действие и затова – до следващата среща. Особени факири в това отношение са от 6 РУП, София.
Та това е! Изход вероятно има, макар и не в традициите на английското кърваво законодателство от времето, когато овцете са изяли хората. Изходът вероятно не е и в правото на неограничена самоотбрана – да застреляш на часа закононарушителя, щом прекрачи границите на твоя имот. Вероятно не е и в изграждането на дружини за самоотбрана по места.
Просто трябва да се създадат такива материални закони и такива процесуални правила, които да гарантират защитата на собствеността. Която, според действащата в Булгаристан Конституция, е „свещенна и неприкосновенна“.
Иначе хората ще си мислят с тъга и безсилна ярост – законноста кучета я яли…
