В България 26 март – денят на превземането на Одрин по време на Балканската война през 1913 г. от българските части – се чества като Ден на Тракия. Тракия е историко-географска област в Югоизточна Европа, която днес обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция. Българската част на областта е известна като Северна Тракия, турска – като Одринска или Източна Тракия, а гръцка – като Беломорска или Западна Тракия. В Античността тя е била населена от траките, от които тя носи името си, а днешните й обитатели – българи, турци и гърци, по името на географския район, в който живеят, понякога са наричани и тракийци.
В Античността географското понятие Тракия обхваща и днешна Северна България, Северна Добруджа, както и някои части на Източна Македония и днешна Източна Сърбия или до реките Вардар и Южна Морава, т.е. всички земи, в които живеят траки. Днес към Тракия принадлежат българските области Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Хасково, Пловдив, Кърджали, Пазарджик и Смолян.
По Берлинския договор, който урежда промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877-1878 г.), територията на Северна Тракия е превърната в автономна провинция на Османската империя, наречена Източна Румелия. Изкуственото име цели да се избяга от термините България и Тракия и да се свърже областта с гръцкото културно наследство. В 1885 г. Източна Румелия е анексирана от Княжество България и на следващата година Съединението е официално признато, като князът на България е назначен за главен управител на Източна Румелия.
Балканските войни прекрояват територията и променят етническия й състав. По Лондонския мирен договор, сложил край на Балканската война, цяла Тракия източно от линията Мидия – Енос се предава на съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Но след Междусъюзническата война по Цариградския мирен договор Османската империя си възвръща цяла Източна Тракия с Одрин, а България запазва Западна Тракия между реките Марица и Места с градовете Дедеагач, Гюмюрджина и Ксанти. След края на Първата световна война Ньойският договор от 1919-а обявява Западна Тракия за мандатна територия на Антантата и е окупирана от френски войски, а през април 1920 г. Конференцията в Сан Ремо дава областта на Гърция. От всички тези военни действия най-пострадало е мирното население. От Одринска Тракия са изселени всички българи и гърци, а от завзетите от Гърция земи са прогонени българите и турците, като това е съпроводено с много насилия. Така тези райони се превръщат изкуствено в еднородни области.
Днес тракиец е силна регионална идентичност и в България, и в Гърция.
