БАН нехае за имоти и пари

Българската научна общност не може да докаже

Българската академия на науките показа преди време робот, който усеща, ако на човек му стане лошо, сам звъни и оставя гласово съобщение на спешния телефон 112. Прекрасно е, че нашите учени напредват с технологиите, но е крайно време да помислят и за собственото си оцеляване.

Публикуваният неотдавна от Сметната палата одит за финансовото управление на БАН навежда на мисълта, че академиците, имотите и парите им живеят в различни, много отдалечени една от друга галактики. Липсващи актове за собственост, лошо проведени обществени поръчки, несъбрани вземания и “замразени” дарения откриха ревизорите в централата на академията и подчинените й институти. А именно БАН с високия си административен капацитет би следвало да служи за пример как се харчат публични средства. Разбира се, през последните няколко години се смениха доста управители. А и академията бе системно недофинансирана и живееше в постоянен страх да не би бившият финансов министър Симеон Дянков да изпълни заканата си и да прати “феодалните старци” в заслужена почивка. Но тъкмо за да не дава повод за подобни атаки, БАН би следвало да бъде изрядна с балансите си. Което далеч не е така.

Проблемите лъсват особено ярко при процедурите по възлагането и изпълнението на обществени поръчки. Няколко от търговете са направо трагикомични. Институтът по обща и неорганична химия например по твърде странен начин решава да си купи комбинирана каталитична система с микрореактор и масспектрометър за непрекъснат анализ в реално време. Няма минимални изисквания за икономическото и финансовото състояние на претендентите, както и за техническите им възможности. Гаранцията за изпълнение е “твърда” сума, а критериите за оценка са плаващи. За изпълнител е избрано “Астел” ЕООД, което предлага оферта от 261 450 лв., без ДДС. Но договорът е сключен с… Hiden Analytical Ltd, който е производител на избраната апаратура и не е участвал в наддаването. На всичко отгоре институтът се ангажира да плати 100% авансово, без дори да си поиска банкова гаранция. С което реално работи срещу собствените си интереси. Самото авансово плащане е направено преди установения срок, а информациите за контракта и изпълнението му достигат до Агенцията по обществени поръчки със сериозно закъснение.

Не по-малко зрелищна е и процедурата по наддаването за ремонт на научноизследователския кораб “Академик”, организирана от Института по океанология с прогнозна стойност 400-460 хил. лв. без ДДС. Поставено е изискване за технически възможности и квалификация, но не са посочени документи, с които кандидатите да докажат, че отговарят на тях. Комисията събира финансови справки от участниците, без да посочи какво се очаква да е икономическото им състояние. Оценката на офертите по показателите “технически възможности” и “условия на изпълнение” е виртуална, защото не става ясно кои са най-добрите и кои – най-слабите. Ескпертите на БАН грубо нарушават и изискванията за провеждането на търга, като допускат единствено “предлаганата цена” да им бъде подадена в плик, а останалата документация приемат в насипно състояние. Тъй като получените предложения не отговарят на изискванията на чл.57 от Закона за обществените поръчки, комисията е следвало да отстрани и двамата участници в процедурата, но не го прави. В последна сметка е сключен договор с избрания изпълнител МТГ “Делфин” АД на стойност 152 130 евро. А победителят дори не е внесъл гаранция за изпълнение. Междувременно от Българския корабен регистър извършват инспекция, която да установи точния вид и обем на ремонтните работи и необходимостта от резервни части. Защо това не е направено преди началото на конкурса никой не казва, но след намесата свише, на базата на предписанията на регистъра, избраната фирма получава още 48 618 евро. И за капак на всичко актуализираният договор даже не е парафиран съгласно правилата на двойния подпис

Академията изпитва сериозни трудности да докаже, че е собственик на голяма част от имотите си. Със Закона за БАН, приет през 1991-ва, Народното събрание й предостави стопанисваните дотогава от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства… Към началото на 2013-а Академията на науките притежаваше 387 имота, други 266 се владеят с констативни нотариални актове, но 171 нямат никакви документи за собственост. След повече от 20 години подобни проблеми отдавна трябваше да са останали в историята. А при част от имотите дори не се знае каква е реалната им оценка. Най-общо казано, БАН щедро дава под наем терени и помещения, но много трудно събира парите си от тях. В края на 2012-а тя има над 1.2 млн. лв. просрочени вземания, а все се оплаква, че бюджетната й издръжка е малка.

Данните по три договора вече бяха изпратени от Сметната палата към Комисията за конфликт на интереси. По думите на управителя на палатата Валери Димитров в два института по два сключени контракта има съмнения за свързани лица, а в трети институт конфликтът на интереси е очевиден. По граждански договор роднина на ръководителя на Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания Вълко Бисерков е качил в интернет “Червената книга” на застрашените видове по проект, финансиран от Министерството на околната среда и водите. За две години Археологическият институт пък е платил 73 хил. лв. за наеми на автомобили за служителите си в командировки. При все че много по-изгодно е било за археолозите да се купят собствени леки коли. Отделно АЕЦ “Козлодуй” е дарил 2 млн. долара на Института за ядрени изследвания за изграждане на национален циклотронен център, но 500 хил. долара от тях си седят в разплащателна сметка. По мнението на ревизорите това създава риск парите да бъдат похарчени за други цели.

В резултат от одитния доклад Сметнана палата е образувала 27 преписки, 17 от които са приключили с наказателни постановления за институтите. Част от тях са влезли в сила, а други се обжалват пред съда. Което едва ли е най-добрата реклама за българската наука.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст