Дмитро Фирташ – един от най-влиятелните украински олигарси – бе арестуван във Виена в късните вечерни часове на 12 март и очаква да бъде екстрадиран в САЩ. От компанията му – „Груп ДФ“ – потвърдиха задържането и поясниха, че то не е свързано със сегашните вълнения в Украйна, а с разследване на ФБР на инвестиционен проект от 2006-а. Фирташ плати на 20 март „космическата“ гаранция от 125 млн. евро, за да излезе на свобода до насрочване на изслушването за екстрадиране. За щатските законодатели обаче милиардерът може да се окаже ключът към налагането на по-сурови санкции на близкото обкръжение на руския президент Владимир Путин.
Американците обвиняват украинеца в даване на подкупи и в други престъпления. След като Путин присъедини Крим към Русия, комисия на Сената прие проектозакон, който позволява да се разшири обхватът на санкциите срещу Москва и в тях да се включат и руснаци, замесени в корупция в големи размери. Президентът Барак Обама въведе миналата седмица финансови санкции срещу още 20 руски висши чиновници и милиардери. Сред тях са братята Аркадий и Борис Ротенберг, които имат съвместни инвестиции с Фирташ в Украйна и Русия.
Четиридесет и осем годишният олигарх – един от привържениците на прокудения украински президент Виктор Янукович – е натрупал състоянието си (оценено на 2.3 млрд. щ. долара) като посредник на руските продажби на газ за Украйна. След като отбива военната си служба, Фирташ започва бизнес кариерата си с дребни сделки. По-късно се премества в Москва, където живее известно време в хотел „Россия“, намиращ се точно срещу Кремъл. Именно там е „сборното място“ на бизнесмени от Съветския съюз и Фирташ научава кои са ключовите играчи в газовия сектор на Туркменистан. Той бързо успява да се намести в търговията с горивото и да получи газ в замяна на хранителни продукти за азиатската република. Успява да купи фабрика за химикали в Естония, а по-късно и австрийска фирма, специализирана в транспортирането на природен газ. Големият му „удар“ обаче датира от 2004-а, когато заедно с партньора си Иван Фурсин става собственик на половината от учредената през 2004-а в Швейцария фирма „РосУкрЕнерго“ – единствен вносител на газ за Украйна в периода от 2006-а до 2009-а. Останалите 50% са собственост на руския газов гигант „Газпром“. Разследване на украинските служби за сигурност през 2005-а дава основание да се предполага, че „РосУкрЕнерго“ е под индиректния контрол на Семьон Могилевич – най-търсения лидер на организирана престъпна групировка от списъка на ФБР. Фирташ отхвърля категорично всякакви връзки между бандитския бос и компанията. Адвокатът на Могилевич, който живее в Москва, твърди, че клиентът му никога не е имал бизнес отношения с украинеца. Бившият американски посланик в Киев – Уйлям Тейлър , обаче твърди, че самият Фирташ е споделил, че му е трябвало позволението на Могилевич, за да навлезе в примамливия газов кръг на „Газпром“. Това става ясно от секретна информация, изпратена от американското посолство до ЦРУ и публикувана от „Уикилийкс“ на 10 декември 2008-а.
В продължение на години „Газпром“ продава газ на Украйна на много по-ниски цени, отколкото на Западна Европа, като жест на добра воля към бившата съветска република. Това е възможно благодарение на сделките на „РосУкрЕнерго“, чрез които евтино гориво от Туркменистан се продава с висока надценка в Европа, а с част от разликата се субсидира украинският вътрешен пазар. По онова време инвеститорите на „Газпром“ критикуват схемата, защото включва ненужен играч в транзакции, които руският монополист би могъл да осъществява сам.
След газовата криза и последвалата сделка между Путин и бившия украински премиер Юлия Тимошенко през 2009-а бизнесът на Фирташ е провален. Той обаче има и друга дейност, включително и големи по размер титаниеви активи в Крим. Тъкмо тя е причината да попадне в полезрението на ФБР. Американското разузнаване го атакува за подкупи, които „Ботли“ – швейцарска фирма, контролирана от украинеца, плаща, за да получи лиценз за добив на титан в индийския щат Андра Прадеш заедно с местна държавна фирма и да построи завод за производство на титаниеви гъби с участието на „Боинг“ в Индия. Американската самолетна компания се съгласява през 2006-а да проучи възможностите за осъществяване на проекта, но впоследствие отказва да участва в него. Фирташ пък категорично отрича някога да е плащал подкуп, за да получи разрешение за строеж в Индия, защото страната се е стремяла към американските инвестиции на „Боинг“.
Според запознати с казуса лица целта на Вашингтон е да докара олигарха на американска земя и да го убеди да сключи споразумение в замяна на информация за „Газпром“ и за близките сътрудници на Путин. Ако се установи, че мениджърите на газовия гигант са ощетили американски инвеститори, които държат над 50% от депозитарните му разписки, това може да доведе до санкции, солени глоби и поредица от съдебни дела. По този повод мениджъри на „Газпром“ коментираха, че не се страхуват от евентуалните показания на Фирташ.
