Първата борса за диаманти в Южна Америка бе открита в средата на март в Панама. Въпреки отдалечеността от Антверпен, традиционен център за търговия със скъпоценните камъни, тържището ще работи по вече утвърдените в Белгия правила. Очакванията са борсата да подобри търговията в района, който се смята за най-неусвоения пазар на брилянти в света.
Повечето диаманти (около 65%) се добиват в Африка, по-точно в Ангола, Ботсвана, Демократична република Конго и Намибия. Скъпоценните камъни се срещат в значими обеми в Русия, Австралия и Канада. След добиването им диамантите се сортират, обработват и продават. Повечето от тях се реализират чрез мрежа от борси, чийто брой след откриването на южноамериканската достигна двадесет и девет.
Идеята на инициаторите за откриването на борсата е тя да позволи на южноамериканския пазар да нарасне от сегашните 8 млрд. до 10 млрд. долара към 2017-а. Досега липсата на тържище принуждаваше местните дилъри да пътуват за стока до САЩ и Европа, което неизбежно се отразяваше на крайната стойност за потребителя. В Латинска Америка има почти 12 хил. бижутерски магазина, 750 търговци на едро и 320 добивни компании. Диамантите на панамската борса ще постъпват от най-големите търговски центрове като Ню Йорк, Антверпен, Тел Авив, Дубай, Хонконг и Мумбай.
Антверпен с право се смята за най-големия търговски център за търговия с брилянти, защото там се извършват повечето световни сделки. Неизкушеният минувач, който иска да си купи скъпоценности, едва ли би обърнал внимание на четирите сгради по улица „Ховенирстрат“. В тях обаче се събира по-специална публика – най-вече евреи, руснаци, индийци и китайци. Като цяло в търговията с диаманти са заети около 8 хил. души, които заемат 1500 офиси и всекидневно извършват сделки за 140 млн. долара.
На пазара на диаманти, където вече няколко столетия водеща роля имат представителите на еврейската нация, за сключването на сделка е достатъчно едно ръкостискане и традиционното пожелание „Мазал убраха“, което означава „късмет и благословия“. Минималната документация намеква, ча пазарът е твърде затворен. И наистина, шансът човек да попадне от улицата в бизнес за над 50 млрд. долара годишно, е практически нулев. Дори ако отивате на среща с познат търговец в сградата на диамантената борса Antwerpsche Diamantkring, със сигурност ще бъдете проверен не по-зле, отколкото на среща на G-20. На входа ще трябва да покажете не само паспорта си, но и да оставите отпечатък от десния си показалец. Но и това не е всичко. Ако данните се сторят подозрителни на охраната, полицията ще пристигне твърде бързо.
Тези мерки за сигурност далеч не са прекомерни. През последните десетилетия престъпници успяха да откраднат от антверпенските търговци диаманти за над 160 млн. долара. В историята на търговията със скъпоценните камъни има и трагични случаи. През октомври 1981 г. пред синагогата на „Ховенирстрат“ избухна автомобил, натъпкан с взривни вещества. В резултат на терористичния акт загинаха трима човека. Според следствието целта на терористите били представители на еврейската община, които се занимават с търговия с диаманти.
Говорейки за скъпоценните камъни, няма как да подминем темата за „кървавите диаманти“ добивани на територии, където се водят бойни действия. Средствата, получени от продажбата на такива брилянти, по правило се използват за финансиране на войни. Вниманието на света бе фокусирано към този проблем едва в края на 90-те на ХХ век. В Антверпен беше приета резолюция за противодействие на продажбата на диаманти от зоните на бойни действия. Впоследствие бе създадена международна система за сертифициране на вноса и износа на диаманти. Много независими организации се съмняват в нейната ефективност, защото корупцията в много африкански държави процъфтява и необходимите документи могат лесно да бъдат получени срещу подкуп.
