Катедралата “Св.Димитър” се извисява над Видин

Migration Image

"Свети великомъченик Димитър Солунски" във Видин е катедралната църква на Видинската епархия. Православната църква е трета по височина (33 м) в България след патриаршеския храм-паметник "Свети Александър Невски" в София и катедралата "Успение Богородично" във Варна (38 м). Видинската катедрала е действащ храм и паметник на културата от национално значение.

След 1718 г. Видин се превръща в граничен град на Османската империя. За него започва да действа Граничният закон. Това на практика означава, че българското население няма право да живее в укрепения район на града – Калето, ограден от градските крепостни стени. Българите, които имат домове и дюкяни в него, трябва да ги продадат и да строят нови жилища, които не могат да бъдат от камък и трябва да са на определено разстояние от укрепленията.

Тъй като портите на Калето са затворени от 6 часа вечерта до 7 часа сутринта, църквите "Света Петка" и "Свети Пантелеймон" не могат да се използват по време на големите християнски празници като Коледа и Великден. Това налага в края на 17 век да се започне строежът на нова църква извън Калето.

Църквата получава името на солунския великомъченик Димитър Солунски Чудотворец. В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец-воин. По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител.

Скоро след изграждането й църквата става средище на културния живот на българите и придобива статута на митрополитска църква. На 6 декември 1868 г. в храма за пръв път се служи тържествено от български архиерей на български език. Оттогава той става катедра на видинския митрополит Антим I, който след четири години е избран за пръв български екзарх. На 26 октомври 1890 г., в деня на храмовия празник, е положен свети антиминс и е отслужена първата литургия.

Поради износеност на дървената конструкция се налага храмът да бъде съборен и построен наново. Средствата за постройката са събирани от капиталите на еснафите и от доброволни помощи на граждани. Планът е изработен от първомайстор Генчо Кънев от Трявна и е преработен частично от архитект Бахнани. На 10 март 1885 година тържествено е положен основният камък на новия храм, който с прекъсване е изграден от Кънев до нивото на първия корниз. Строежът е продължен под ръководството на Бахнани и е напълно готов и зографисан през 1926 г., когато са тържественото освещаване и откриване на храма.

Катедралата има кръсто-куполен план с три надлъжни и напречен кораб, върху който се изгражда богата многообемна композиция. Централният купол се носи от четири свободно стоящи подпори и подчертава обемно-пространствения облик. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Зографът е постигнал богат и пищен образ в цялата църква. Проектът на Генчо Кънев е разработен по подобие на Варненската катедрала, която той строи между 1884 и 1886 година. Поради това е бил еднокамбанариен, а Бахнани го превръща в двукамбанариен.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст