Антоанета Василева е професор по Световно стопанство и Международни икономически отношения (МИО) в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и декан на факултет "Международна икономика и политика" в УНСС. Тя е магистър по МИО от УНСС и доктор по икономика. Специализирала е международен мениджмънт и маркетинг в Instituto de Estudios Superiores de la Empresa (IESE) – Барселона, City University Business School (сега Cass Business School) – Лондон и Asia-Pacific University – Бепу, Япония. Проф. Василева участва в множество национални и международни проекти за научно-изследователска дейност, за обучение на мениджъри, за трансфер на знания, иновации и др. Има редица публикации в страната и чужбина.
Професор Василева, каква мечтаехте да станете като дете и постигнахте ли мечтата си?
– Като дете мечтаех да стана професор по математика. Като студентка исках да разбера какво се случва в страните по света. Като докторант – да публикувам изследвания в чужбина. Е, все някоя част от желанията ми са станали реалност. Сега мечтите ми имат съвсем други измерения – да се интернационализира факултетът по "Международна икономика и политика", да се превърне в притегателен център на студенти и докторанти от Балканския регион, да направим съвместни програми с университети от САЩ и Югоизточна Азия.
С какво Ви привлече научната работа?
– С интелектуалните предизвикателства и възможностите за развитие. Преподавателската работа от своя страна е много зареждаща, особено срещите с млади хора.
Очевидно цените младите хора и им вярвате, иначе едва ли бихте се занимавали с преподавателска дейност. На какво най-вече искате да научите студентите си?
– Не съм привърженик нито на абстрактните, нито на дидактическите методи. Опитвам се да предизвикам любопитството им и да ги провокирам да мислят. Използвам много примери и казуси от практиката, каня лектори от реалния бизнес, правя презентации, в които понякога включвам части от комикси или рекламни клипове. Не стимулирам повтарянето на заучени постановки, а собствен анализ на процесите и явленията и доказване на тезите.
Какво е нивото на подготовка на днешните студенти и доколко те са конкурентоспособни на колегите си в чужбина?
– Мога да изразя мнение за студентите, които завършват специалностите във факултет "Международна икономика и политика". Смея да твърдя, че възпитаниците ни са конкурентоспособни на колегите си в чужбина. Нашите учебни програми са изцяло хармонизирани с учебните програми на аналогични дисциплини в европейските университети. Колегите от факултета са експерти в областите, в които преподават, специализирали са в различни университети в Европа и света, участват в международни проекти, четат лекции в чуждестранни университети. Голяма част от завършилите бакалавърска степен при нас продължават в магистърски програми в чужбина. Тези заключения се потвърждават и от наблюденията ми върху чуждестранните студенти, които посещават моите лекции по програмата "Еразмус". Те идват от университети в Европейския съюз и нивото на подготовката им е изцяло съпоставимо с това на нашите студенти.
Вие сте декан на факултета по "Международна икономика и политика" в УНСС, какво ново предлагате на желаещите да учат при вас?
– В началото на учебната 2013 / 2014 г. факултет "Международна икономика и политика" обяви прием за бакалаври по традиционните специалности – "Международни икономически отношения", "Международни отношения", "Европеистика" и "Политология". Приемът за магистри беше по дванадесет магистърски програми: две от които нови – "Международен бизнес и мениджмънт" на английски език и "Международен бизнес в интернет". Интересът към определени магистърски програми беше по-голям и затова през месец януари 2014 г. обявихме нов прием за магистърски програми по "Международни икономически отношения" със специализация "Управление на международни проекти", "Международен бизнес в интернет" и "Международни финанси", а така също по "Международни отношения" със специализация "Международна публична администрация". Положителна тенденция показва и увеличеният брой кандидати за докторските ни програми. В момента за едно място се състезават по трима човека.
Смятате ли, че специалистите, които подготвяте, и изобщо младите хора имат адекватна възможност за реализация у нас?
– През декември 2013-а, по-време на "Дните на кариерата" в УНСС, работодателите от 50 водещи български и международни компании отбелязаха за пореден път, че студентите от УНСС са сред най-търсените и квалифицирани кадри. Статистиката на Агенцията по заетостта показва, че завършилите нашия университет не остават без работа повече от четири месеца. Студентите от факултет "Международна икономика и политика" са амбициозни, упорити, езиково подготвени и се реализират в български и европейски компании, банки, неправителствени организации, международни организации, както и в структурите на държавната администрация.
Как се промениха приоритетите в областта на икономическата наука в началото на ХХI век?
– Мога да очертая приоритетите в областта на международните икономически отношения и международния бизнес, тъй като "икономическата наука" е много широко понятие.
Обединяването на националните икономики в регионални блокове под формата на икономически и политически съюзи, зони за свободна търговия и други, открива възможности, но и поставя нови проблеми. Ето защо е необходима международна координация на макроикономическата политика в условията на глобална зависимост и различия в икономическия цикъл на страните. Приоритет в това отношение е създаването на адекватна институционална рамка за глобално икономическо управление, реформиране на системите за регулация, включително и финансовата, а така също реформа на глобалните икономически институции.
От гледна точка на международния бизнес – приоритет е изследването на новите направления в бизнеса например: "е-бизнес","зелен бизнес" и други, разнообразните форми на международната бизнес дейност с нов поглед към ресурсите, особено мащабните инвестиционни проекти, различните модели на публично-частно партньорство, проектите за възобновяеми и алтернативни източници на енергия, сделките за биогорива, за въглеродни емисии и други. Приоритет е също така изследването на различните форми на взаимодействие между бизнеса и държавата.
В този смисъл как възприемате китайската сентенция: "Да живееш в интересни времена" – като проклятие или благословия?
– Изпитвам голямо уважение към източната мъдрост. В света на предизвикателствата съществуват огромни възможности. Ние, както казва Питър Дракър, трябва да можем да разпознаваме възможностите и да ги оползотворяваме. За тази цел обаче трябва да сме подготвени.
Проучванията показват, че българите са най-нещастни и най-недоволни от живота си в сравнение с другите европейски нации. Какви според Вас са причините за този песимизъм?
– Разочарованието вероятно идва от разминаването между очаквания и реалност. Още през 2002 г. написах в една своя книга, че влизането на България в Европейския съюз ще бъде свързано с много трудности за повечето фирми, защото те нямаха ясна визия и стратегия за преодоляване на последиците от бъдещото членство. Но причините едва ли са само икономически. Гражданите на Тайланд или Куба не са по-заможни, но не са така нещастни. Аз не приемам еднозначно подобни твърдения, защото е много важно кои българи са били обект на проучване – в големите градове или в провинцията, в големи фирми или в малки семейни фирми, пенсионери или работещи.
Без да навлизам в народопсихологията, ще кажа само, че в България има много деца, които са с изключителни дарби и способности, много ученици са първенци на олимпиади, много студенти – отличници, но малко от тях постигат мечтите си или правят успешна кариера. Това се дължи на липсата на постоянство. А като нация все чакаме някой отвън да дойде и да ни каже какво да правим. Просто трябва да се работи много, да се надгражда и резултатите сами ще дойдат. Нищо не се постига с магическа пръчка.
Казват, че човек е щастлив, ако вярва в себе си, има добри приятели и здраво семейство. Имате дългогодишен брак с Цветан Василев – председател на надзорния съвет на КТБ АД – какво според Вас е най-важното в отношенията между двама съпрузи?
– Рецепти за дългогодишен брак няма. Нашето семейство едва ли е пример в това отношение, защото при нас има голяма вътрешна конкуренция, всеки води своите битки и не се меси в работите на другия. Но когато имаме кауза, сме много силен екип. Не е важно партньорите да се гледат един друг, а да гледат в една посока. Може би в това е тайната.
Какво символизира ли за Вас 8-ми март?
– Отношението ми към 8-ми март не е еднозначно. Той е отдавна е изгубил празничното си значение. Уважението към жената трябва да се показва всеки ден, а не веднъж в годината.
Има ли личност, която е повлияла върху начина Ви на мислене?
– Много са личностите, които са ми повлияли – учители в гимназията, преподаватели в университета. Но никога няма да забравя например как проф. Ричард Гарднър и проф. Уолдън Бело промениха възгледите ми за глобализацията на един семинар в Залцбург. Нито как проф. Нурия Чинчийа, преподавател в IESE Барселона, ме провокира за ролята на жените в бизнеса. Или доста неконвенционалният начин на мислене на проф. Акихиро Такамото, ядрен физик по образование, който преподаваше международен маркетинг в Asia Pasific University, Япония.
Как релаксирате от напрегнатото всекидневие?
– Ходя често на концерти, на театър, на мюзикъли. Обожавам галерии и книжарници. Особено обичам изложения на цветя, имам уникални спомени от изумителни композиции, които съм виждала на традиционни изложения в Токио, Лондон и Амстердам. Често организирам разходки сред природата.
