Не гони дивото, дръж питомното – тази и още дузина поговорки ни съветват да се придържаме към консервативно поведение. Както прогнозирах в предишния коментар – инвеститорите ще наблегнат на покупките на държавни книжа още в началото на тази седмица. Тъй като седмица по-рано изявлението на новия председател на Фед Джанет Йелън, че предстои покачване на лихвите, предизвика повсеместна разпродажба както на държавните облигации, така и на корпоративните акции. Първичната реакция на инвеститорите да продадат каквото притежават бързо отшумя и отстъпи място на разума – те трябва да вложат парите си в нещо. И какво е това нещо в ситуация на нестабилност, породена както от ситуацията около Кримския полуостров, а и след официалните изявления на ЕЦБ, че се очакват болезнени дефлационни процеси в еврозоната. Нещото са държавните книжа. Цените на германските десетгодишни ДЦК отскочиха с 0.80 евро, а на италианските и испанските – с 1.2 евро.
Цените и на българските книжа, търгувани както на международните финансови пазари, така и на местния, също се повишиха. Но това се случва и без да има външно влияние. Основната движеща сила за поскъпването им е, както неведнъж съм посочвал, са огромните свободни парични наличности в банковата ни система в резултат на „запушеното“ кредитиране. Тези суми са наистина толкова огромни, че под тяхната „тежест“ цените на книжата ни перманентно се повишават, т.е. доходността им се понижава в резултат на обратнопропорционалната им взаимовръзка.
Цената на еврооблигационната ни емисия с падеж през юли 2017 г. достигна 108.95 евро за 100 номинал и е най-високата от близо една година. Тя осигурява доходност от едва 1.43% на годишна база. Това е поредно рекордно най-ниско ниво за книжата, откакто са емитирани на 9 юли 2012 година.
Доходността и на доларово деноминираните ни глобални облигации с предстоящ падеж на 15 януари 2015 г. се понижи. В момента книжата могат да се придобият при 0.75% годишна доходност срещу 0.85% преди седмица.
И през тази седмица десетгодишните левови облигации се радваха на засилени покупки. Доходността им се понижи за пореден път, достигайки 3.43% на годишна база. Книжата ни с падеж след седем години вече се търгуват при 2.78% годишна доходност, а петгодишните – при 1.95 процента.
Най-ярка следа и най-красноречив пример за огромния инвеститорски интерес към българските книжа са резултатите от проведения на 24 март от Българската народна банка аукцион за продажба на лихвоносни ДЦК. На него Министерството на финансите предложи за реализация книжа с номинална стойност 50 млн. лв. от облигационна емисия с падеж след 2.5 години, носеща 1.5% лихва. Рекордният коефициент на покритие от 4.73 пъти беше достигнат в резултат на подадените от първичните дилъри поръчки за участие в размер на 236.6 млн. лева. Единствено през януари 2004 г. беше достигнат подобен коефициент от 4.69 пъти, но тогава се продаваха книжа с номинал 20 млн. лева. Достигнатата сега средна продажна цена се установи на 101.06 лв., осигуряваща доходност от едва 1.07% на годишна база. За сравнение – доходността на Италианските книжа с подобна срочност е 1.11% на годишна база.
Следващият търг в емисионния календар на Министерството на финансите е на 7 април. На него ще бъдат предложени книжа за 50 млн. лв. номинална стойност от емисия с падеж в месец януари 2019 година. Това ще е втори за годината аукцион за продажба на книжа от тази емисия, т.е. това ще е второто й отваряне. Първият се проведе на 20 януари, когато бяха реализирани също 50 млн. лв. номинал и се достигна доходност от 2.17% на годишна база. Сега тя със сигурност ще бъде с поне 30 базисни точки по-ниска.
Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
