ЦИК е една от най-прозрачните в света

Migration Image

Мария Мусорлиева е адвокат, възпитаник на Немската езикова гимназия. През 1990 г. завършва право в Юридическия факултет и едновременно с него “Теория и история на изкуството” в Историческия факултет на СУ. На 33 години специализира режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Била е главен секретар на Българската лига за правата на човека към ООН и Съвета на Европа, както и член на Висшия дисциплинарен съд към Висшия адвокатски съвет. От 2000 г. до момента е изпълнителен директор на правен институт за обучение и медиация, а също и член на УС на дружество на немскоговорящите адвокати. За втори пореден път е заместник-председател на Централната избирателна комисия (ЦИК)от квотата на “Атака”.

 

Г-жо Мусорлиева, президентът влезе в конфликт с мнозинството, след като назначи шестима членове на ЦИК, номинирани от ГЕРБ, петима от БСП и само по един от ДПС и от “Атака”. В отговор управляващите отказаха да изберат издигнатия от ГЕРБ заместник-председател и така комисията заработи с един член по-малко – с 18 вместо с 19 души. А след показната си среща с Бойко Борисов в Кърджали Лютви Местанзаговори за промяна в новия Изборен кодекс в частта му за ЦИК. Как ще работи комисията при това положение?

– След Указ №54 на Президента на Република България (ДВ бр.26 от 21 март 2014-а)и назначаването на ЦИК тя започна работата си веднага. Защото сроковете и задачите ни притискат. Нека припомня, че предишният състав на комисията също работи без един свой член, който след като беше избран за заместник-министър, бе освободен по свое искане и с решение на ЦИК от състава й (б. авт. на 16 октомври 2013-а Сабрие Сапунджиева от квотата ДПС стана заместник-министър на правосъдието). Преди това напусна и член на ЦИК, който пък бе избран за председател на Висшия адвокатски съвет (б. авт. на 25.02. миналата година Ралица Негенцова от квотата на БСП пое този пост). Така че по принцип това не е прецедент.

Смятам, че трябва да се даде възможност на институциите да помислят и ако открият свои грешки – да се поправят. Лично аз съм на мнението, че с бъдещ ремонт на Изборния кодекс може да се спре порочната практика представители на партии, които отдавна са забравени или не съществуват в публичното пространство, пет години напред да имат квоти. Да припомним – ГЕРБ има 94 депутати, БСП – 84, ДПС-36, “Атака” – 23. Те представляват определен брой граждани. Но кого представляват така нар. Синя коалиция и НДСВ? Две амбициозни провинциални женици.

Съжалявам, но такова е мнението ми. Та, питам аз: справедливо ли е тези две формации да имат по един свой представител в ЦИК? Искаме или не – в парламента са четири партии. В комисията трябваше да има само техни представители и излъчени от неправителствения сектор експерти. Що се отнася до интерпретациите за “златното пръстче” на “Атака” – аз съм внучка на Георги Стойков Раковски. Никога не съм членувала в която и да е партия и няма как да съм в играта на БСП – ДПС и ГЕРБ.

Бихте ли обяснила какво точно означава блокираща квота в ЦИК и до какви прецеденти може да се стигне?

– По принцип, в теорията – това е малцинството, без което не може да се вземат решенията. Всички решения в комисията се вземат с квалифицирано мнозинство от две трети. Така трябва да е изчислено, че една трета от всички са блокиращата квота.

За да няма съмнения относно “договорки”, както ги наричате вие, журналистите, демократичните законодателства предвиждат възможни “спирачки”. Например представители на определена група лица да имат възможност сами да прокарват чрез гласовете си определена позиция. Тоест те да нямат мнозинство, с което да диктуват на останалите решенията и действията.

Може, разбира се, да се стигне до прецеденти, каквито е имало в предишни комисии. През 2009 г. мнозинството на Тройната коалиция със стената си от ръце блокира възможността останалите да “прокарат” каквото и да е свое действие. Няма да влизам в размисли и спомени, които да конфронтират представителите в сегашната ЦИК. Смятам, че мирът и спокойствието в органа на една нация, който носи герба на републиката на своите печати, са много по-важни от това да покажа колко знам или какъв имидж искам да си докарам.

В едно свое интервю казвате: “Да не мислите, че ни е било лесно да прилагаме идиотски моменти в кодекса (б. авт. предишния), невъзможни и несъобразени с действителността срокове”. Бихте ли се конкретизирали?

– Така е било. Което обаче съвсем не означава, че обезценявам огромния труд, който всеки закон или кодекс костват при самото им създаване, приемане и “проиграване”. Нека все пак не забравяме, че по стария кодекс се проведоха множество избори – всъщност всички видове включително и референдум. Така че точно ЦИК беше буферът на безумните и несъобразените срокове. Самата тема може да бъде обект на научен труд, защото предният кодекс е история. Така че, давайте нататък.

Кажете тогава кои са предимствата на новия Изборен кодекс?

– Много са. Сигурно доста хора ще си напишат дисертациите по този въпрос, както сега много и най-различни “специалисти” се упражняват в говоренето по казуса с ЦИК. Истината обаче е, че като заместник-председател на комисията, не бих искала да усложнявам допълнително и без това нажежената до червено обстановка. Положителните моменти по мое мнение са: намаленият състав на ЦИК от 21 на 19 души (трябваше още да се намали), избраните големи имена от неправителствения сектор, гаранти на честността на изборите, законодателно уреденият Обществен съвет към ЦИК и още мно-о-о-го неща.

Председателят на ЦИК Ивелина Алексиева каза, че комисията трябва да се превърне в независим орган. Това определено е критика към предишния състав, в който бяхте и вие. Прозрачността гарантирана ли е и в какви случаи представителите на парламентарните партии бихте имали сложни казуси?

– През 2009-а за първи път в най-новата история на България Волен Сидеров предложи мен и още един представител като първите независими експерти за членове на ЦИК. Досега трети път той ме издига, без да съм била в която и да е партия, без нито веднъж да ми е позвънил по телефона за дела, свързани с работата ми.От понеделник съм и ръководител на групата, свързана с медиите и предизборната агитация. Така че се надявам да имате възможност сами да прецените що за професионалист съм. В момента заседанията на ЦИК се излъчват в реално време. А с поименното гласуване – никога досега не е било такова, с новостите относно наблюдателите и т.н смятам, че българската ЦИК е един от най-прозрачните органи за управление на избори в света въобще. Казвам това най-сериозно, като се има предвид фактът, че съм наблюдавала избори на два континента.

Изборът на ЦИК е само един от скандалите, сътворен от институциите у нас. Като режисьор как виждате ситуацията в България? Тези дни ученици сравниха парламента с джунгла…

– Следила съм няколко парламента в Европа и в Азия. Доколкото мога, съм запозната и с дневния ред на политическите органи по света. Уверявам ви, че ситуацията в България не е по-различна. Аз например искам да следя какво става в Куба и Венецуела, но никоя от “независимите” медии не ми говори за това. Слава Богу, че ползвам свободно руски език и отблизо следя работата на институциите в Русия, Централна Азия, Кавказ и Украйна.

Бжежински определи най-наболелите проблеми на хилядолетието и това са:

Първо – глобалното политическо пробуждане. Всички хора са политически активни, което е една много много дълбока промяна.

Второ – центърът на глобалните сили се премести от Атлантика към Близкия изток. След 500 години Атлантическият свят загуби доминиращата си роля. И България, колкото и да е мъничка, трябва да избере “новия доминиращ път”.

Третата промяна е климатът и околната среда и бедността и несправедливостта въобще. Това са темите! А не дребните страсти на дребните хора, пък били те на високи постове.

Иначе като режисьор аз правя в главата си много слънчеви “филми”, защото съм невероятен оптимист. Занимавам се с йога и съм се научила частично да “бягам” в едни по-висши светове, като в никакъв случай не визирам фантастиката, където филмът е “Само Любов”. Обикновено като напиша нещо подобно, множеството завистници у нас започват да ме интерпретират подигравчийски, но…разбира се, това си остава за тяхна сметка. Завистта, злонамереността и злобата не са моят филм.

Към днешна дата социолозите не отчитат, че “Атака” ще премине четирипроцентната бариера за следващия национален парламент. Смятат, че националистите няма да вземат и мандат за Брюксел. Вашият коментар?

– Аз наистина съм много самосиндикална и независима, но да ви призная винаги се радвам на тези псевдосоциологически проучвания, които неволно наблюдавам от 2007-а насам. Оттогава не помня да са давали на “Атака” повече от 1.8%, което емблематично означава, че тази партия не просто ще прескочи бариерата, а нещо повече… Платените социологически агенции панически бягат от каузата “Да си върнем България”, защото тогава няма да има кой да им плаща.

А какво мислите за лансираната напоследък хипотеза, според която “България без цензура” ще измести “Атака” от политическата сцена?

– Да ви призная, гледам немската и руската телевизия, Евронюз… Никъде не съм чула някой да говори за първата спомената формация. И ако някой има претенциите да е лидер на лидерска формация, трябва да изчете няколко вагона с книги, да понапише поне една-две като страхотните книги на Волен, да се редят за него на опашка хората. И още, и още…

Немалко хора са на мнението, че съществува обвързаност между отделните власти у нас. Така ли е и ако отговорът ви е “да”, как може да бъде преодолян проблемът?

– Никъде по света няма разделение на властите в кристално чист вид – може би само в Швейцария. В рамките на шегата, и донякъде сериозно, проблемът у нас би бил преодолян, ако преди 25 години поканата бе отправена към швейцарски екип от юристи, икономисти и др., а не към Ричард Ран, чийто план унищожава хората навсякъде, където кракът му е стъпил. С прилагане у нас на сериозни моменти от швейцарската конституция и с желязна дисциплина, достойнство и любов към България. Превеждала съм от немски основния закон на Швейцария, а той е отпреди четири века, и просто не знам друг, в който справедливостта, достойнството, разделението на властите и любовта към родината да са на толкова висока почит!

И другият “път” е една книга “Народе???” с тефтерчето на Васил Левски да стане настолна на осемте милиона българи – ама всички да я четат и препрочитат, защото тя “възстановява” срама и съвестта на нацията, ако ги имаме, въобще!

Интервюто е дадено в лично качество и не ангажира членовете на ЦИК.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст