Финансовите министри на страните от еврозоната одобриха по време на срещата си в Атина на 1 април отпускането на 8.3 млрд. евро в спасителни заеми за Гърция. И това не беше първоаприлска шега. Решението е базирано на заключенията на министрите, че страната е постигнала значителен напредък в прилагането на необходимите реформи и започва постепенно да излиза от икономическата криза. Споразумението сложи край на продължилите пет месеца трудни преговори между Атина и „тройката“ международни кредитори – Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Европейската комисия. Представителите на трите институции настояваха гърците да предприемат по-строги икономически мерки, преди да получат следващата спасителна финансова инжекция.
„Това беше един труден процес, но сега имаме положителен резултат,“ каза холандският министър на финансите и председател на Еврогрупата Йерун Дейселблум по време на пресконференция в гръцката столица. Парите ще бъдат изплатени на три транша – 6.3 млрд. евро през този месец, последвани от 1 млрд. евро през юни и още 1 млрд. през юли, при условие че правителството спазва поетия курс.
Гърция беше „изключена“ след кризата и не е издавала дълг на пазарите през последните четири години, но въпреки това финансовият министър Янис Стурнарас заяви, че тя ще е готова да „тества водата“ с малки пакети от три- до петгодишни облигации, и то още през първата половина на тази година. Той отново подчерта и най-грандиозния гръцки успех в последно време – постигнатия по-голям от очакваното първичен бюджетен излишък. Според меморандума между Гърция и „тройката“, страната може да поиска следващ спасителен пакет от Брюксел, ако завърши 2014-а с бюджетен излишък.
Всякаква потенциална възможност за още една финансова програма обаче ще бъде обсъждана след евроизборите през май. „Ако Гърция спазва задълженията си, в средата на годината европейските правителства ще решат дали тя се нуждае от още пари“, отбеляза германският финансов министър Волфганг Шойбле. „Ако има нужда, ще помогнем, ако няма – това също е добре“, допълни той. А според еврокомисаря по финансовите и валутните въпроси Оли Рен не е имало лесен начин за решаването на гръцките проблеми през 2010-а, но благодарение на европейската солидарност и гръцката непоколебимост е предотвратен далеч по-лошият изход от ситуацията.
Към разговорите на финансовите министри от еврозоната на 2 април се присъединиха и останалите им колеги от Европейския съюз за неформалната среща на Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН). Обсъдена бе структурната реформа в банковите институции, която включва разделяне на по-рисковата инвестиционна дейност и търговията за собствена сметка от традиционните банкови операции. Представеното през януари предложение от председателя на експертната група Ерки Лийканен цели да забрани на близо 30 от най-големите и важни банки в еврозоната да търгуват за собствена сметка и да упълномощи финансовите регулатори да разпоредят разделянето на бизнеса им. Еврокомисията е на мнение, че тези структурни промени са необходими, за да се подобри издръжливостта на кредитните институции в общността. Само че позицията на финансовите министри е съвсем друга. Голяма част от тях възразиха срещу предложението с аргумента, че то ще навреди на кредитирането за бизнеса. Германия, Франция, Швеция, Полша и Чехия са сред страните, които са оспорвали части от плана по време на дебатите в Атина.
Съпротивата на ЕКОФИН е поредният шамар в лицето на еврокомисаря по вътрешния пазар и услугите Мишел Барние, който отговаря за финансовата регулация, след като споровете около Единния банков съюз едва не „умъртвиха“ законопроекта. Волфганг Шойбле изтъкна, че неговата държава има собствен закон, в който могат да бъдат транспонирани препоръките на Лийканен. А министърът на финансите на Швеция Андрес Борг беше още по-краен, като заяви, че „Швеция ще се противопостави на всеки ход на ЕС да постави „изкуствени“ и бюрократични бариери между различните видове банкови дейности“ и че преговорите по този въпрос изобщо няма да са лесни.
