Висшият съдебен съвет реши в четвъртък (3 април) да напише писмо до правителството и да поиска 25 млн. лв. допълнително, за да увеличи заплатите в съдебната система. С мотива, че реформата върви и работата на съдилищата се подобрява, а магистратите „незаслужено получават неадекватно възнаграждение за положените усилия“.
В същото време България е презадоволена със съдии и прокурори. По-лошото обаче е, че според статистиката на Висшия съдебен съвет (ВСС) бройката на магистратите продължава да расте. Въпреки че няма причина за това – количеството на съдебните дела намалява от година на година.
„България е на четвърто място в ЕС с най-много съдии на 100 000 души население, преди нас са само Словакия, Хърватия и Латвия“, признава членът на Висшия съдебен съвет и председател на неговата комисия по бюджет и финанси Михаил Кожарев. Данните са предоставени от Европейската комисия за ефикасност на правосъдието (CEPEJ) към Съвета на Европа и международния икономически форум.
Това не е новина – ситуацията е такава от години, поне според старите доклади на същата институция, които отдавна редят България в челните места не само по брой на съдиите, но и по брой на прокурорите на 100 000 души население. Въпросът, естествено, не е в броя на магистратите, а колко са ефективни. Защото в крайна сметка издръжката им струва пари – при това съвсем немалко, особено в условията на икономическа рецесия и на явна необходимост от бюджетни рестрикции.
Според статистическите данни на Висшия съдебен съвет през 2013 г. в България е имало 2214 съдии по щат. Само за последните три години тяхната бройка се е увеличила с 67 души – от 2147 съдии през 2011 година. Не е кой знае колко и сигурно нямаше да издребняваме, ако имаше необходимата обосновка за увеличаването на този щат. Но няма – за същия период от време има очевиден спад в броя на съдебните дела, който се изчислява в десетки хиляди: от 762 886 са намалели до 704 426.
Освен това този щат е адски несправедливо разпределен. Докато в София магистратите ходят и си говорят сами от претовареност с работа, другаде колегите им са като на курорт. Няма логика например в Трън да има районен съд с трима съдии по щат, след като за цяла година те са разглеждали средно по осем дела месечно – това го твърди справката за натовареността на съдилищата, изготвена от ВСС. Докато в същото време един районен съдия в София разглежда по 68 дела месечно, при това за същата заплата.
Освен това далеч не става дума само за Трън – просто това е районният съд с най-малък брой дела на човек. Не са по-различни нещата и според таблиците за натовареността в съдилищата в Ивайловград (11 дела на съдия месечно), Ардино – (12 дела), Белоградчик (16 дела), Етрополе, Малко Търново и Крумовград с по 17 дела на съдия. Следват Кула, Брезник, Чепеларе и Тополовград с „почетните“ 19 дела на съдия месечно. Тези „бутикови“ резултати струват камара пари, защото нормалната работа на съдиите предполага към тях да се зачислят и административни секретари, секретарки, деловодство, да се осигури охрана, да се плаща за сгради, за ток, вода и компютри и ред още екстри.
Но все още никой не иска да отвори дума за необходимостта от прекрояване на т.нар. съдебна карта. Едва от 1 април тази година две от петте военни съдилища, функционирали до момента, бяха закрити – стъпка, която отдавна се обсъждаше, но никой преди не посмя да направи. Въпреки че тя беше повече от логична на фона на смехотворната „натовареност“ на военните съдии – с по 1-2 дела месечно. Задължително следва да се уточни, че магистратите от тези закрити военни съдилища вече са преназначени другаде, защото те не могат да бъдат съкратени като редовите граждани – заради гарантираната им в конституцията несменяемост. Така че те са преназначени там, където наистина има нужда от подсилване на щата.
Вместо да се запретнат и да решат този проблем обаче, членовете на ВСС предпочетоха да обвиняват държавата, че няма достатъчно пари за съдебната власт и за пореден път да заговорят за вдигане на съдебните такси, които се плащат от гражданите при завеждане на дело. „Българската държава се е оттеглила от финансирането на правосъдието“, заявява Михаил Кожарев. Държавният разход за правосъдие варира от 62 и 140 евро на човек от населението в света, а в България се дават едва 29-30 евро. Възнагражденията на магистратите не са достатъчни, за да гарантират защита от натиск и свободата им и по този показател България е на едно от последните места в Европа. Съдебната власт се крепи единствено на собствените си приходи, след като бюджетът и за тази година е бил орязан с близо 60 млн. лева. Но с това ниво на съдебните такси тази възможност да се компенсира липсата на достатъчно публично финансиране е изчерпана, предупреждава Кожарев.
Във ВСС отчитат, че въпреки бюджетните рестрикции правосъдието у нас работи добре. Над 83% от делата приключвали с решение в тримесечен срок и това ни подреждало на едно от челните места в Европа по бързина на процеса.
