През 2014-а НАТО навършва 65 години, но не изглежда някой да е настроен празнично. Точно обратното. Генералният секретар Андерс Фог Расмусен от месеци търси нов смисъл за алианса, издирва основания класическият военен съюз да остане важен и занапред и да запази позициите си. Но без резултат. Досега датчанинът не успяваше да изпълни със съдържание новата визия на пакта, и то при многото милиарди разходи само през 2013-а.
Без стария враг Русия, срещу когото съюзът някога беше създаден, и след края на последната голяма бойна операция в Афганистан на алианса му липсваше непосредствена обща задача. Той бе застрашен да се унесе в тежък сън точно на 65-ата годишнина от основаването си и готов да се пенсионира. Това дори вече можеше да се е случило, ако руският президент Владимир Путин не беше нарушил геостратегическия баланс на силите в Източна Европа с кримската операция. Политиката на Кремъл – по историческа ирония, подейства на НАТО като свръхмощен енергиен коктейл. И каквото и да направи Путин в бъдеще, след този шок съюзът няма да може да я кара, както досега.
На срещата си в Брюксел през изминалата седмица външните министри на НАТО решиха да прекратят военното сътрудничество с Русия. Политическият диалог с Москва обаче ще продължи. Анализите на заплахите ще бъдат пренаписани, плановете за разполагане на войски в Източна Европа ще се преработят из основи. Необходимо е да се засили сплашването, да се покаже готовност за отбрана на териториите в близост до Русия и под новата си форма НАТО ще се превърне отново в отбранителен съюз срещу Москва.
НАТО се завърна и това наистина е така. Възроди се благодарение на Путин и сега като че ли предстои малък ренесанс. Как ще продължи това възраждане все още не е ясно. Много неща зависят от поведението на руснаците. Колкото по-малко агресивни са те в следващите месеци, толкова по-тежки биха могли да станат дискусиите вътре в алианса: за северно- и източноевропейците агресията на Путин беше сигнал за събуждане. За тях „постоянното присъствие на НАТО в най-уязвимите държави“ на Източна Европа е в основата си нещо неизменно. Южноевропейците, а също и Германия и Холандия, се съпротивляват на това. Те не искат да провокират Русия чрез нови големи маневри, чрез големи размествания на части или чрез постоянно разполагане на военни поделения в области, където досега, съгласно споразуменията с Кремъл, нямаше натовски войници. Освен това южноевропейците разбираемо се притесняват и за крайната сметка.
В рамките на НАТО – за разлика от ЕС, Германия не е голяма сила. Въпреки това очакванията към Берлин са високи. Федералната република е мост между Изтока и Запада. Всички на Стария континент се надяват, че голямата коалиция на канцлера Ангела Меркел ще приеме сериозно страховете на държави като Полша или Латвия, където живеят 27% руснаци, и въпреки сегашното разделение във военния съюз няма да ги остави без защита. Това обаче изобщо не е сигурно.
Случва се нещо типично за НАТО: енергийният коктейл на Путин отприщи огромен потенциал за разцепление, макар че става дума за отбраната на държавите членки и заедно с това на най-важните собствени интереси. Но за разлика отпреди, НАТО отдавна не е относително монолитен блок и интересите и възприятията за заплахата вътре в него понякога силно се разминават. Американците искат да го превърнат в глобална сила със силни партньори в азиатското пространство. За повечето европейци НАТО остава най-вече евроатлантически съюз. За някои държави членки Русия е силно отдалечена страна, за други тя представлява реална заплаха. Но преди всичко е необходимо НАТО отново да започне да се възприема като общност, отговорна за отбраната на общи ценности. Добре е, че Владимир Путин напомни това.
