Нобеловата награда за литература, която е на стойност 1.2 млн. долара или 12 млн. шведски крони, бе присъдена на канадската писателка Ан Карсън. Мотивите на Нобеловия комитет гласят: „тя е отличена заради смелото и новаторско творчество, което в игрив диалог с класическата традиция е създало нови форми за съвременната литература„.
Ан Карсън е позната на българския читател само със стихотворението си „Затвори го“, публикувано през 2012 г. в списанието за нова литетарута Granta България.
Коя е Ан Карсън
Ан Карсън е родена на 21 юни 1950 г. в Торонто. Израства в семейство на банкер и домакиня, които често сменят местожителството си из Канада. Докато е в гимназията, се вдъхновява от учителя си по латински и решава да учи гръцки. Малко по-късно завършва бакалавърска, магистърска и докторска степен по класически езици в Университета в Торонто. Също така следва в Университета „Сейнт Андрюс“ в Шотландия, където изучава гръцка поезия и получава диплома по класически езици през 1976 година.
Преподава в редица училища в Канада и Съединените щати, включително в редица университети, сред които в Принстънския университет в Ню Джърси; в Университета Емори в Атланта; в Калифорнийския университет в Бъркли; в Мичиганския университет в Ан Арбър. През 2000 г. получава стипендия от фондация „Макартър“.
Първата й книга – „Ерос горчиво-сладкият: Есе“ е отчасти литературна история, отчасти философия, но като цяло тя си я представя като изследване на природата на желанието. Следват сборници с кратки есета (или стихотворения в проза) като „Кратки разговори“ (1992), „Стъкло, ирония и Бог“ (1995). В последната книга тя включва силно изразителното стихотворение „Есето за стъклото“, което посещава на майка си, анализирайки провалена връзка, творчеството на английската писателка и поетеса Емили Бронте и други теми.
През 1998 г. тя издава „Автобиография на Червеното: Роман в стихове“, вдъхновена от творчеството на гръцкия поет от V век пр.н.е. Стесихор. В книгата си тя трансформира древногръцкия мит за Херакъл и Герион – мита за чудовището с три глави и червени крила, което краде добитък и е едно от предизвикателствата за Херакъл, – в съвременна история за несподелената любов.
През 2013 г. Карсън пише продължение – „Червен док“, в което Херакъл и Герион – преименувани съответно на Сад и Г – се скитат отново из митологични епизоди. За тази си книга тя получава наградата за поезия „Грифин“. В друга своя книга – „Икономика на неизгубеното“ (1999) тя прави връзка между Симонид от Кеос, гръцки поет от VI-V век пр.н.е., и родения в Румъния немскоезичен поет от ХХ век Паул Целан.
Времето е основната тема в нейната поетична книга „Мъжете в извънработно време“ (2000), с която печели наградата за поезия „Грифин“). След това изследва красотата, желанието и брака в „Красотата на съпруга: Измислено есе в 29 танга“ (2001). С това си произведение Карсън става първата жена, спечелила наградата „Т. С. Елиът“. В „Декреация“ (2005) пък тя посвещава всичките си есета и стихове на ревността. По произведението й „Нейното огледало на простите души“, посветено на мъченица и мистичка от XIII век през 1999 г. e поставена „оперна инсталация“. През 2010 г. тя издава „Нощ“ – книга, посветена на живота и смъртта на по-големия ѝ брат Майкъл Карсън.
Освен това Ан Карсън има множество преводи на класически произведения като „Електра“ (2001), „Антигоника“ – неин преразказ на „Антигона“ (2012) и други. Пиесите на Еврипид я вдъхновяват да напише „Норма Джийн Бейкър от Троя“ (2019), в която пресъздава историята за Елена с Мерилин Монро в главната роля. Карсън си сътрудничи и с илюстраторката Розана Бруно по комикса „Троянките“ (2021), която представлява дръзка интерпретация на класическата пиеса на Еврипид.
