Бившият шеф на комисията за установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) Филип Златанов едва не се разплака, когато в четвъртък (3 април) чу как Софийският градски съд, председателстван от Андрей Ангелов, го праща за три години и половина зад решетките при първоначален общ режим – толкова тежко наказание не посмя да поиска за него дори прокуратурата. Отделно подсъдимият бе лишен и от право да заема ръководна държавна длъжност за срок от пет години. „Благодаря на българското правосъдие“, отрони само Златанов. За него присъдата очевидно бе неочакван удар и по тази причина той и адвокатът му Антон Терзийски побързаха да напуснат Съдебната палата, без да промълвят и дума пред медиите. Освен дежурната фраза, че присъдата ще бъде обжалвана.
Истината обаче е, че окончателната присъда на Златанов е най-маловажното в цялата тази история. Защото той бе само пионката, бушонът, който, както се и очакваше, изгърмя. Онези инициали от прословутото му тефтерче обаче си останаха само букви, без да се превърнат в реалните хора, които са давали инструкциите на Златанов кого да „удари“ и кого да „оправи“ чрез своята комисия. А това превръща процеса в поредното заиграване „по целесъобразност“ и в пародия на справедливост.
Филип Златанов бе едва на 33 години, когато пое управлението на комисията за установяване конфликт на интереси. Според биографията му той е роден в Габрово, завършил е право в СУ, след това работи за кратко в Агенцията за вътрешен държавен финансов контрол като юрисконсулт, после в Министерството на отбраната и в „Райфайзенбанк“. А през 2011 г. поема председателския пост на КПУКИ. Сред най-силните козове в биографията му обаче е майка му Искра Златанова, която е кандидат за депутат на ГЕРБ, но след като не успява да се класира за Народното събрание, е назначена за шеф на ВиК в Перник. Там изкарва до септември 2013 г., когато е уволнена от новия регионален министър от БСП.
Скандалът с „младата надежда“ на ГЕРБ гръмна миналото лято, когато прословутото тефтерче бе открито в бюрото на Златанов. Сред имената, изредени в него, се срещаха тези на президента Плевнелиев, на съветничката му Ранкова, на бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров, на съдии, прокурори, кметове, общински съветници и ред още „фактори“ – и свои, и от други политически партии. Имаше и инструкции кога и кому да се докладва, срокове, в които комисията трябва да се произнесе. Имаше и три инициала: И.Ф., Б.Б. и Ц.Ц., зад които веднага се заговори, че е възможно да стоят Искра Фидосова, Цветан Цветанов и Бойко Борисов. Всички те отрекоха да имат нещо общо както с Филип Тефтерчето, така и с инициалите в неговите записки. Само Искра Фидосова си подаде оставката, без да се обяснява защо.
Тефтерчето беше публично извадено на показ от прокуратурата, която организира зрелищна пресконференция и го „представи“ на слайдове. Тогава обвинителите заявиха, че за две години от съществуването й комисията на Златанов се е превърнала в орган за търговия с влияние, за политически рекет, за съсипване на политически кариери и човешки съдби в името на решаване на конкретни политически задачи. Впоследствие същото установи и специалната парламентарна комисия, която направи свое разследване за интригите около тефтерчето. Пак тя засече и че инструкциите от него са били изпълнени на сто процента – имало пълно съвпадение между решенията и даже сроковете, в които са взимани, със записките от тефтерчето.
Всеки, който можа, се изказа за Филип Тефтерчето. Накрая дойде ред и на съда. Но обвинения за търговия с влияние и политически рекет нямаше. Там бившият шеф на комисията за конфликт на интереси бе признат за виновен само за това, че е извършил престъпление по служба, като е скрил сигнал за проверка срещу президента Росен Плевнелиев и така му е набавил облага. А освен това с действията си е навредил на вече бившата съветничка на президента Димана Ранкова, която така и не била уведомена в какъв конфликт е уличена и така нямала възможност да си защити правата в съда. Срещу Златанов имаше и трето обвинение: за увреждане на интересите и на още една жертва на КПУКИ – бившия одитор от Сметната палата Лилия Бунева. Това обвинение обаче бе прието за недоказано и за него Златанов бе оправдан. Според прокуратурата от действията на Златанов за комисията са настъпили немаловажни вредни последици – доверието на обществото в независимия орган за борба с облагодетелстването от властта е било разколебано. За политически рекет и за търговия с влияние обаче вече не стана и дума.
Със сигурност това не е краят на процеса и той ще продължи нагоре по инстанциите. Възможност да атакуват присъдата имат както Златанов, така и прокуратурата – в частта с оправдаването. Не са малки шансовете наказанието на Златанов да бъде намалено: делото срещу него се гледа по съкратена процедура, което обикновено носи бонуси на подсъдимия. Освен това той не е осъждан, което също е бонус. Така че всичко е въпрос на това как ще бъдат претеглени смекчаващите и утежняващите вината му обстоятелства. А и до окончателното произнасяне на Върховния касационен съд винаги съществува и възможността той да бъде изцяло оправдан.
По-важното обаче е, че записките в тефтерчето на Златанов всъщност представляват един наръчник как се кадрува в държавата и как се отстраняват неудобни, като се ползват правомощията на различни държавни ведомства. С този наръчник не сме открили топлата вода – това е технология, която се прилага навсякъде по света. За първи път у нас обаче това, което сега наричаме задкулисие, излезе наяве, при това записано черно на бяло. И макар че изглеждаше напълно малоумно някой да остави подобен документ с взривоопасно съдържание да бъде открит от полицията и прокуратурата в бюрото му, това все пак се случи. И държавата наистина беше взривена.
Въпросът, който обаче остана без отговор, въпреки че Филип Тефтерчето вече има присъда, е кои лица се укриха в българското задкулисие. И изобщо потърси ли ги някой…
