Създаването и съществуването на картелно споразумение сме свикнали да свързваме с изкуствено вдигане на цените. Но е възможно картел да използва дъмпинг на цените като част от своята стратегия, макар че дъмпингът и картелът са различни явления.
Картел е споразумение между конкуренти да координират поведението си (например цени, пазари, количества продукция). А дъмпинг е продажба на стоки или услуги на изкуствено ниски цени, понякога дори под себестойност, за да се изтласкат конкуренти от пазара.
Сценарият на подобни явления по света е следния: „Участниците в картела временно
поддържат много ниски цени на най-насъщните стоки. По-слабите конкуренти не могат да издържат на загубите и напускат пазара. След намаляване на конкуренцията картелът повишава цените и компенсира предишните загуби.“
Това понякога се нарича хищническо ценообразуване (predatory pricing), когато се извършва от едно предприятие или от група предприятия. Ако няколко конкуренти координират такава стратегия помежду си, това може да представлява както картелно споразумение, така и злоупотреба с пазарна сила. От икономическа гледна точка обаче подобна стратегия е трудна и скъпа за изпълнение, защото участниците трябва да понесат значителни загуби през периода на ниските цени и да са уверени, че по-късно ще могат да ги възстановят чрез по-високи цени.
Подобно нещо, разбира се, се е случвало в световната история на икономиката. Но в това държавата да създава и контролира този процес, сме пионери.
Българското правителство успя да ги съчетае. „Кошница с грижа”, инициатива, която иронично някои наричат „Кошница с грижи”, въпреки че едва ли ще създаде някакви проблеми, по-скоро ще бъде отчетена като успешна. При все че падането на цените ще стане по естествен път чрез вечния кръговрат на сезонността у нас.
Та питането тук е: Може ли органът за защита на конкуренцията да търси отговорност на
държавата в лицето на изпълнителната власт за „подстрекателство” към нарушаване на
пазарните правила?
Изненадващо, но отговорът не е „категорично НЕ”.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не може да налага глоби или имуществени санкции на самия Министерски съвет. Нейната основна роля е да контролира пазарното поведение на частните предприятия, търговците и доставчиците. Въпреки това тя има право да търси отговорност и да се намесва по отношение на „Кошница с грижа“ по няколко начина.
Първо, КЗК може да извърши предварителни проучвания дали инициативата не се използва от големите вериги за оказване на натиск върху производителите и доставчиците за продажба на стоки под тяхната себестойност. (Такива сигнали веднага се появиха „отдолу”, от страна на производителите и те вече се проверяват).
На второ място, ако в хода на проверката комисията установи, че търговските вериги
извършват нелоялни търговски практики или картелни споразумения, за да прехвърлят
тежестта на правителствената мярка върху фермерите, тя може да образува производства и да наложи сериозни имуществени санкции на самите вериги.
И трето, особено важно, което отговаря и на поставения въпрос: КЗК не е беззащитна пред изпълнителната власт. Тя може да отправя официални становища и предложения към изпълнителната власт и Народното събрание за промени в нормативни актове или действия, ако те противоречат на правилата за свободна конкуренция.
По този начин въпросът вече е друг: „Възможно ли е КЗК да се самосезира и да се изправи срещу политиците като подстрекатели за непазарно поведение?”
Отговорът е: „Да, ама не”. Няма как да говориш с пълна уста срещу този, който ти я е напълнил. Защото председателят на Комисия за защита на конкуренцията се избира от Народното събрание. Парламентът гласува и избира председателя, заместник-председателя и членовете на комисията.
Колкото до ефективността на инициативата, хубав пример дава Людмил Каравасилев,
икономист, бивш PR на голяма търговска верига. „Винаги съм гледал със съжаление на опитите на централната власт да демонстрира контрол чрез големите търговски вериги”, споделя той. „Навремето една от най-прозрачните кампании в българската търговия – с фактури за всяка една покупка на каса, проследими доставки, ясни правила и пълна отчетност – редовно се превръщаше в удобна мишена за показни акции. Спомням си и опитите чрез данните за покупки да се правят проверки на цели професионални съсловия – адвокати, стоматолози и други свободни професии, които пазаруваха при нас.
Това винаги ми е напомняло за стария анекдот за човека, който си търси изгубения ключ под уличната лампа. Минава друг човек и го пита:
– Тук ли го изгубихте?
– Не.
– А защо го търсите тук?
– Защото тук е светло.
Понякога ми се струва, че държавата подхожда по същия начин към икономическите
проблеми. Не непременно там, където е проблемът, а там, където е най-видимо и най-лесно„.
„Според публични оценки на сектора – продължава Каравасилев – модерната търговия вече формира около 55–60% от пазара на бързооборотни стоки в България, а големите национални вериги държат приблизително 45–50% от продажбите. В същото време близо 40–45% от пазара остава в традиционната търговия – квартални и селски магазини, пазари, сергии и други малки обекти.
Затова ми е любопитно: ако този модел е толкова полезен защо не се приложи и там?
Нека да има “Кошница с грижа“ и в малките квартални магазини. В селските магазини. На пазарите. По сергиите. При всички онези хиляди търговци, които също са важна част от пазара и ежедневието на хората.
Защото ако целта е действително да се разбере къде и защо се формират цените, логично е вниманието да бъде насочено към целия пазар, а не само към най-големите и най-видимите участници в него„.
А те самите вече се подиграват със собственото си „съгласие”. На един регал сложили два вида домати. Тези от „Кошница с грижа” са намалени с 15%, колкото е минималната тарифа за участие в правителствения микс и новата цена е 3.50 евро. Плътно до тях са подобни домати, пуснати на собствена промоция от веригата с отстъпка от цената 49% и цена 1.35 евро. В „кошницата” ли да бъркат социално слабите или да си вземат от три пъти по-евтината стока извън нея?.
Статут
Комисията за защита на конкуренцията е независим, но не и надправителствен орган. Въпреки това КЗК има правомощия да контролира определени действия на държавни органи, когато те засягат конкуренцията. Например: обществени поръчки – КЗК разглежда жалби срещу решения на възложители и може да ги отмени; концесии и някои процедури за възлагане; държавни мерки или практики, които могат да ограничат конкуренцията, като в такива случаи комисията може да извършва проверки и да дава становища или препоръки; концентрации (сливания и придобивания), включително когато държавата участва като икономически субект.
Ако става дума за нормативен акт или политическо решение на правителството (например постановление на Министерския съвет), КЗК обикновено не може да го ревизира или отменя. Но може да предизвика интерес към подобни „хрумки” у тези органи, които упражняват надзора над изпълнителната власт.
Контролът върху такива актове се осъществява основно от съдилищата, най-често Върховния административен съд, а в определени случаи и от Конституционния съд.
