Таман се бях прехласнал по органолептичните превъзходства на една дюлева ракия от Рупите, и изневиделица ми се яви Сергей Станишев. Човекът имаше вид на събуден от кошмарен сън: „Искам да споделя с вас няколко приказки за кредитите.“
Викам си, какъв е пък тоя партиен Сънчо, дето ще ни разправя приказки.
Станишев решил да обясни какво е гласувал парламентът – нещо, което и самите депутати не разбраха. А то било промени в Закона за потребителския кредит: таван на лихвите, невалидност на договорите със задна дата, законодателство със задна дата, два типа ипотечен жилищен договор и пр., меко казано, странности.
Но да чуем сега приказката. Във „Фейсбук“ профила си, с видео минута и половина, червеният лидер се обърна към целия народ. Той припомни, че кредитите са проблем за много българи, и допълни, че добре разбира хората, които прибягват до кредит, за да стартират или развият своя бизнес, както и хората, които търсят кредити, за да подобрят живота си.
Тази уводна част на приказката – дали от дюлевата , или от десните ми убеждения, вместо Станишев от екрана, мисля, че можеше да се илюстрира с овчар, който загрижено говори на скупчилото да пладнува стадо. На стадото му се иска да види друг живот, по-благ и охолен, а овчарят му припява, че го разбира. Което може да е завръзката в приказката в два варианта: първи – разбира го, но не може да му помогне, и втори – разбира го и ще се опита да му помогне. Тук идиличната картина може да помътнее като номер на беемве шестица и да се чуе в далечината отчаяно блеене: „Боже, Боже, защо не може!“
Тогава народният разказвач Станишев изведнъж се наежва, гласът му става по-категоричен: той посочва виновника – страшните вълци. „Категорично заставам срещу практиката на банките, които в продължение на години използваха това желание на хората и в България и за българите създаваха правила, които не смеят да приложат в нито една друга страна.“
Това вече е завръзката. Ясна е опасността – вълците в кожи на банки. Овцете настръхват. Чува се откъслечно блеене – овце да влязат в банките. Щом в Лувъра влязоха преди дни, какво толкова.
Тук обаче добрият овчар ги възпира с успокояващи думи: Именно затова променихме закона за кредитите – за да има справедливост, баланс на интереси и да се защитят интересите на овцете, пардон потребителите.
Следваща сцена.
Овцете заспиват. Овчарят ги е уверил, че вече и вълкът ще е сит, и агнето цяло. Той даже благодари на Вълка (на банковия сектор) за проявеното разбиране, но незнайно защо призова и овцете (хората, които са теглили кредит или ще теглят кредит в бъдеще) за подкрепа. Един вид Вълкът да стане веган, а овцете да имат готовност, ако се наложи, да се овълчат под формата на контрапротест.
Приказката междувременнно се е революционализирала, свети червена точка 12, Сънчо е загрубял, бързо децата по леглата!
Тогава вече, само за родителите, се явява друг овчар. Опозиционен, истински. Пази, Боже, БСП да се занимава с банки. Да е жив и здрав Иван Костов, че през 1997 г. направи най-хубавия банков закон, след като социалистите се разправиха тотално с банките и оставиха пенсионерите с 3 долара пенсия. Това са думи на Чобан Бойко, оня, бе, с турското кафе. Казва го за пред неговото стадо.
Банкерите получават сънна апнея.
Бързите кредитори са с първи симптоми на нощно напикаване. На другия ден тълпи от свободни кредитоискатели обграждат клонове и офиси. Ура!
