Таванът на лихвите по кредитите остава. Това стана ясно след спешно заседание на парламентарната група на БСП късно вечерта на лъжовния първи април. Това съобщи по национална телевизия и депутатът от левицата и заместник-председател на икономическата комисия Румен Гечев. Решението било да не се поставя въпросът за прегласуване, въпреки че броженията в бранша са големи, а независимите финансисти са категорично против.
Спорният текст, внесен в пленарната зала от друг депутат от „Коалиция за България – Георги Кадиев, преди това не беше подкрепен нито от икономическата, нито от бюджетната, нито от правната комисии. Но мина при второто гласуване на закона преди десетина дни (на 28 март, петък) с подкрепата и на ГЕРБ. Гечев изтъкна този факт, като заподозря политически мотив в поведението на опозицията, която подкрепила единствено този текст „като по команда“. „Кой им е спуснал решението да гласуват като един за нещо, което не е обсъждано в комисия? Не мога да кажа – за бизнес мотив. Това е в услуга на тези, които перат пари и са извън закона, ще стимулираме черния пазар“, допълни той. Гечев обясни, че някои от колегите му са гласували емоционално и са се подлъгали. Текстът не е бил подкрепен предварително от комисиите, защото в Европа масово няма таван на кредитите, а онези, които са го въвели, се отказват.
И се завърза телевизионна битка.
Кадиев веднага контрира по друга телевизия Гечев, че подкрепилите текстовете са гласували по съвест и под въздействието на избирателите. „Станахме свидетели на малък феномен в парламента на ново мнозинство „не ляво, не дясно, не либерално, не центристко или националистическо, а мнозинство на народни представители, които след срещи с хиляди хора, оплакали се от кредитите, са решили да направят нещо, за да решат този проблем“, каза той. Съобщи, че представители на фирмите са се срещали с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Кадиев предположи, че такива срещи е имало и с други партии и с БСП, в което той не вижда „нищо лошо“, но изключи лобизъм.
ДПС също взе да се пропуква по вододела „таван на лихвите“. Както е известно, председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев внесе основната част от поправките, но заместник-председателят на парламента Алиосман Имамов оспори „тавана“ в интервю пред национален всекидневник още на другия ден, 2 април. Ето какво каза той: „Не е допустимо да се определя максимален размер на лихвата, защото последствията няма да бъдат добри от гледна точка на свободната конкуренция на този пазар. Тук става въпрос за цена на финансова услуга.“
Междувременно се разгоря бурна експертна дискусия, в която надделя мнението, че „таван“ не трябва да има. Промените в Закона за потребителския кредит, приети в края на миналата седмица, предизвикаха критиките на експертите и съмненията, че замисълът на вносителите – да се ограничи „своеволието на кредитните институции да оскъпяват заемите с различни такси и с непрозрачно образуване на лихвата“, няма да се осъществи.
Явно притеснен от надалия се вой, идеологът на законопроекта, Гечев, се врътна като ветропоказател като заяви, че не е доволен от внезапно вкарания и приет текст, който слага таван на всички разходи по обслужването на кредита, включително и с лихвите, до 50% от стойността на кредита.
Гечев защити повечето от приетите текстове в закона с аргумента, че с тях се въвежда „принципът на банкиране в ЕС и равновесие между банките и кредитополучателя“. Той дори изрази и виждането, че самият променен закон трябва да влезе по-бързо в сила – един месец след обнародването му в „Държавен вестник“, а не три, както в момента се предвижда. Но отново разкритикува изненадващо приетия текст за таван върху разходите по кредитите от 50%, внесен от съпартиеца му Георги Кадиев и подкрепен почти единодушно от депутатите от всички парламентарни групи.
„Таванът от 50% върху лихвите по кредитите не засяга кредитите, давани от банките. Този таван е за един малък сегмент от пазара – бързите кредити.“ Това, каза Гечев, като че ли да успокои банките, въпреки че те, както и баба и внуче вече знаеха, че този таван не засяга банките, които дават обезпечени кредити, и лихвите при тях са почти десет пъти по-ниски от гласувания праг.
Освен това Гечев взе да си служи и със заплахи: „Това решение за таваните на лихвите ще е в услуга на тези, които перат пари и които искат да работят извън закона. Трябват мерки, регулиращи таксите при бързите кредити, както и такива, регулиращи произхода на капитала и лицензирането, необходимо е и включването на БНБ в този процес“, продължи Гечев и напомни, че е имало предложение фирмите, които искат да получат лиценз за даване на бърз кредит, да депозират поне 5 млн. лева.
„Бюджетната, правната и икономическата комисии искахме този сегмент за бързите кредити да бъде решен с комплексни методи, но това не можа да стане. Ние сме наясно, че с този таван от 50% не се решава проблемът. Още от тази сутрин фирмите са намерили начин да заобикалят новите правила, като въвеждат по-висока такса. Вместо 10 лв. те вече искат примерно такса от 50 лв., за да отпуснат кредита“, обясни депутатът.
Накрая все пак да сложим ред в жестоката плетеница от популистки инициативи по отношение на бързите заеми. С приемането на Закона за потребителския кредит на второ четене депутатите сложиха таван на лихвите, като в тях вече се включват и тези до 400 лв., известни като бързи кредити. Новите текстове в закона бяха внесени от Йордан Цонев от ДПС, но предложението за тавана беше на Георги Кадиев и на Георги Анастасов от левицата. Гечев, който е баща на идеята, първоначално ратуваше за „таван“, но притеснен от общественото мнение, би отбой навреме.
Единствен Кадиев остана включен на монолог. „Най-хубавото, което направихме, беше таванът за лихвата.“
Той коментира и твърдението на финансовия експерт Кольо Парамов, че засегнати от тавана на кредитите са предложили подкуп на депутати от ДПС (дори се понесе слух, че става дума за 5 млн. лв.), за да внесат предложение за прегласуване на този текст.“ Не мисля, че колега би взел такива пари, защото те наистина са кървави пари. Това са пари, събрани чрез буквално одиране на последната кожа на хиляди български граждани, които нямат доходи, нямат собственост и прибягват до този тип кредити от нужда“, убедителен беше Кадиев.
И още по-категорично: „Ако искат да го предложат (става дума за прегласуване), ще се бием в залата. В момента ситуацията е: или си с хората, или с лихварите.“
Георги Кадиев подчерта, че България е 14-ата страна от Европейския съюз, която въвежда такъв таван. „Там съдът определя тавана на лихвите – „да е с морални размери и да не се възползва от слабостта на потребителите“. Все пак това са хора, които нямат избор“, коментира депутатът.
Р.S.
Всъщност таванът на лихвите за бързите кредити е стар червен мерак за администриране на този пазар. В първия работен ден на тази година Румен Гечев, който тогава беше фен на идеята, съобщи, че една от целите на левицата е да се въведе таван на лихвите. Заместник-председателят на Икономическата комисия в парламента успешно зариби общественото мнение с изтърканата драма, че често се случва за заем от 300 лв. длъжникът да дължи обратно няколко хиляди. „Обсъжданият горен праг на лихвата е 30% от стойността на кредита“, каза тогава червеният депутат. Ще се въведе изискване фирмите за бързи кредити да доказват произхода на средствата си и да разполагат с поне 20% собствен капитал, допълни той.
В края на януари се обади депутатът от „Коалиция за България“ и председател на партия „Български социалдемократи“ Георги Анастасов, по-късно един от групата, подготвила внезапната поправка за „тавана“. „С промени в Закона за потребителския кредит бързите кредити ще имат таван от 24 процента. „Общо седем задължителни пункта трябва да съдържа и основният договор с финансовите институции. Сред тях са общият размер на кредита и условията за усвояването му, срокът на договора, пълни подробности за разсроченото плащане и лихвеният процент. Таблица с броя, размера и периодичността на погасителните вноски ще бъдат давани на клиентите. В договора ще бъдат отбелязвани също годишният процент на разходите по въпросния кредит и общата сума, която дължи кредитополучателят“, каза тогава Анастасов.
Към днешна дата може да се каже само: речено-сторено!
Емил Хърсев, доцент по банково дело в УНСС, собственик на „Хърсев & КО“ :
Заобиколни пътища обезсмислят „тавана“
Големият проблем на поправките в Закона за потребителския кредит е, че депутатите не правят разлика между обезпечен и необезпечен кредит. Именно затова заобикалянето им няма да е трудно. Просто тези, които отпускат необезпечени кредити, фирмите за бързи кредити ще могат пак да вземат високи лихви, но това ще става чрез вкарването на гаранции в схемата. Това ще са свързани фирми, да ги кръстим фирма „1“ и фирма „2“, регистрирани примерно на неуки цигани. Идвам аз във фирма „Бързина“ и те ми казват, че заемът ще ми е по лихва, подчинена на новите поправки. Но тъй като нямам гаранции, че ще го върна, да си избера между фирма „1“ и „2“, които ще гарантират за мен. Отивам в едната от двете и те ми казват, че гаранцията ще ми струва еди колко си, което – преизчислено в процент, може да удвои, утрои и т.н. лихвата, която ми е дала фирма „Бързина“. Лихвата по сделката с „1“ или „2“ може да бъде и огромна, никой не може копче да им каже, защото това е гаранционна сделка, а тя не е предмет на Закона за потребителския кредит. Подобна схема може да се разиграе и ако двете „спомагателни“ фирми са застрахователи. От „Бързина“ ще ме пратят при тях, те ще ми издадат застрахователна полица за финансов риск, която също може да умножи лихвата на кредитора. Цената на тази полица също не е обект на Закона за потребителския кредит. Това би направило тавана на лихвите безсмислено ограничение – все едно, че го няма.
Минаха доста година, откакто за първи път започнах да обяснявам на студентите защо моделите на ценови контрол не работят в пазарната икономика. Колкото до ретроактивността на закона, да се иска договорите, сключени при лихви над „тавана“, да се обявяват за невалидни, това е адски глупаво.
Григорий Вазов, президент и ректор на Висшето училище по застраховане и финанси:
Отдалечават финансовото образоване
Тези промени не са по вкуса ми. Най-вече заради това, че те отдалечават за неопределено бъдеще решаването на проблема с финансовото образоване на българина. Това е най-синтезирано оценката ми. От друга страна, да се говори за ретроактивност е абсурдно. Жалко е, че народни представители го предлагат и се опитват да държат на такава незаконна клауза.
Икономистът Владимир Каролев:
Капиталът от 250 хил. лв. е нисък
Истината е, че 20% от бързите кредити не се връщат. Така е при необезпечените кредити. Тези, които връщат своите кредити, плащат и за тези, които не връщат. Затова и лихвите са високи на този пазар. Какво ще се случи сега с въвеждането на таван за лихвите по тези кредити. От една страна, ще има бум на заложните къщи, а от друга – на „бухалките“, които са призвани да търсят парите на фирмите на бързи заеми по полу- или незаконен, насилствен начин.
Какво трябваше да се направи? Да се вдигне капиталовото изискване за дейността, 250 хил. лв. е твърде нисък праг. Да се въведат ясни правила за дейността под контрола на БНБ. „Таванът“ на лихвата е най-лошото нещо, защото много от тези около 200 фирми ще фалират. Можеше да се въведат тавани за размерите на кредитите за различни рискови групи от хора – студенти, ученици, безработни, а не да се прави таван на лихвите, което е най-глупавата и неработеща идея.
Красен Станчев, икономист в Института за свободен капитализъм „Атлас“:
Това е опит за преразпределение на пазара
Какво се случва ли? Това е един силов опит за преразпределяне на пазара от по-активните и по-мощните банки към по-дребните кредитни институции. Доказателствата ми са в три групи. Първата – няма проблем в отношенията хора – депозити – заеми – кредитори, за да се предприема каквото и да било. Последните статистики сочат, че спестяванията растат, а делът на необслужваните кредити намалява. Дори необслужваните заеми – при ипотечните, вече са под 1 на сто. Банките са с доста висока ликвидност, системата за гарантирането на влоговете е много добре капитализирана.
Втората група доказателства е свързана с това, че дори и депутатите да са забелязали някакъв проблем, за него е трябвало да се направи анализ. Да се изготви доклад, да се обсъди проблемът и да се вземат мерки за отстраняването му. На трето място, като следствие от предишните две основания, твърдо съм убеден, че вносителите на поправките са имали някакви предварителни идеи, които по някакви причини са целели да постигнат.
Питате ме какво пазарно има в тавана на лихвите. Абсолютно нищо. Но по-важно е, че в начина на определянето на лихвите няма нищо пазарно. Какво значи да се ползва ЛИБОР или ЮРИБОР. Това не са пазарни лихви, това са лихви, по които банките си разменят пари. Знаете, че и около двата индекса вървят следствени дела за манипулиране на пазарите. Точно сега и точно по тях ли трябва да се водим? Цялата формула за изчисление е нереалистична, в нея няма нищо пазарно.
Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на „Банка ДСК“:
„Сложеният в Закона за потребителския кредит таван на лихвите по никакъв начин не засяга дейността на банките. Цената на кредитите, които предоставяме, е в пъти по-малка. Ние дори не сме се доближавали до въпросния лихвен таван. Той се отнася за т. нар. фирми за бързи кредити. Но доколкото чух при обсъжданията на Закона за потребителския кредит в парламентарната Комисия по бюджет и финанси, за тези дружества се пишел специален закон. Защо органичения, засягащи само тях, се вкарват в Закона за потребителския кредит не ми е ясно.“
Стилян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ:
„Лихвеният таван няма да повлияе на банковия бизнес. Нашите лихви са в пъти по-малки. Друг е въпросът трябва ли по някакъв начин да бъде ограничавана дейността на фирмите за бързи заеми. Според мен тя трябва да бъде подчинена на регулации. Тези фирми имат някои порочни практики и тъй като хората ги отъждествяват с банките, бизнесът им влияе върху репутацията на целия сектор. Затова трябва да бъдат надзиравани.“
Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на Пощенска банка:
„Не съм притеснена от ограниченията върху лихвите. Всъщност едва ли някой от моите колеги е притеснен. Ние не работим с такива високи цени на кредитите. Те се отнасят за други играчи, които са в друга ниша на финансовия пазар.“
Емил Ангелов, изпълнителен директор на „Банка Пиреос България“:
„Тези лихвени тавани не засягат бизнеса на банките. Ние работим при много по-ниски лихви. Не знам дали въвеждането им ще има някакъв ефект върху пазара въобще. Поне за нас като банка те са без значение.“
