Паричните стратези на Европейската централна банка обсъждат мерки за борба с упорито спадащата инфлация в еврозоната, съобщи управителят на институцията Марио Драги на пресконференцията след редовното съвещание на банковия управителен съвет на 3 април. На него бе решено основната лихва на общността да остане непроменена – 0.25%, а лихвата по депозитите на търговските банки в ЕЦБ ще продължи да е нула. Стигна се до извода, че възможните нетрадиционни инструменти, с които европейските централни банкери биха могли да помогнат за възстановяването на стопанството на еврореигона, са широкомащабни покупки на активи, нулева базова лихва и отрицателни лихвени проценти по банковите депозити.
Драги очерта и основните опасности пред развитието на европейската икономика: високата безработица, несигурния растеж, прекалено ниската инфлация и скъпото евро. Той се опасява, че положението може дори да се влоши. „Най-голямото ми опасение в известна степен вече е реалност – то е продължителна стагнация – по-дълга, отколкото бяхме заложили в основния си икономически сценарий.“
Еврото поевтиня до 1.3711 след коментарите на Драги. Анкета на агенция „Ройтерс“ сред повече от 60 валутни стратези, проведена през седмицата, пък показва, че експертите очакват еврото да падне и до 1.37 щ. долара в едномесечен срок, до 1.33 долара след шест месеца и до 1.29 долара след година. Стийн Якобсен – главен инвестиционен директор на водещата валутна платформа за дребни клиенти „Саксобанк“, прогнозира, че еврото ще потъне и до 1.25 щ. долара до края на тази година заради по-агресивни мерки на ЕЦБ за облекчаване на паричната политика.
Последните фундаментални показатели на общността потвърждават кошмарите на Драги.
Икономическият растеж на еврозоната през четвъртото тримесечие на миналата година е бил по-слаб от първоначалните оценки. БВП се е увеличил с 0.2%, а бяха обявени очаквания за 0.3 процента. Ревизията се появи ден преди срещата на членовете на управителния съвет на ЕЦБ във Франкфурт. Според мартенската прогноза на европейските централни банкери общността ще има 1.2% стопански ръст през 2014-а, 1.5% през 2015-а и 1.8% през 2016-а.
Потребителските цени в еврозоната потънаха до най-ниското си равнище от ноември досега – 0.5% годишно през март срещу 0.7% през февруари. Ниската инфлация е ясен сигнал за икономическа слабост и по оценка на експерти тя в момента е в „опасната зона“ на ЕЦБ – под 1%, за шести пореден месец. В някои страни членки на еврозоната, като Ирландия, Кипър и Гърция, цените падат упорито през последните няколко месеца. За общността като цяло ценовият ръст на индустриалните стоки извън енергийния сектор е бил много скромен през март – сигнал, че търсенето остава слабо. Сред икономистите обаче се шири усещането, че инфлацията е достигнала дъното и ще започне да се качва през следващите месеци. Очакванията на анализатора от „Комерцбанк“ – Кристоф Уеил , са, че потребителските цени през април ще се повишат с 0.9%, а късната дата на Великденските празници ще стабилизира цените на хранителните продукти и на енергията.
Данните за безработицата през февруари подкрепят твърдението, че Европа се движи на две скорости. Февруарските безработни са били 11.9% от работоспособното население на региона. Но докато в Австрия делът им е бил 4.8%, в Италия той е достигнал 13%, а в Испания – 25.6 процента. Сред младежите под 25-годишна възраст безработицата в еврозоната е била 23.5% през февруари.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше спокоен. Средният дневен валутен оборот достигна 1874 млн. евро (3665.6 млн. лева). Сделките в щатски долари продължават да увеличават дела си от купената и продадена валута. Той достигна 1.8% срещу 1.7% през миналата седмица и 1.6% в периода преди нея.
