Крайно неподготвени се явиха пред парламентарната Комисия по енергетика председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Боян Боев и изпълнителният директор на Националната електрическа компания (НЕК) Екатерина Истаткова. На 2 април двамата бяха призовани от народните представители да изложат своята гледна точка по спора с електроснабдителните предприятия кой на кого какви пари дължи. Изненадващо обаче енергийните шефове не успяха да отговарят на редица конкретни въпроси, което до голяма степен обезсмисли заседанието.
Бившият енергиен министър Делян Добрев например попита какви като цяло са задълженията на НЕК към производителите на електроенергия и конкретно към АЕЦ „Козлодуй“, термичните централи в страната – включително и американските ТЕЦ „Марица -изток 1 и 3“, фотоволтаици и т.н.? Колегата му от ГЕРБ Ивайло Московски пък се поинтересува дали практиката на прихващане на насрещни суми е била използвана в търговските отношения между Българския енергиен холдинг, НЕК и АЕЦ „Козлодуй“.
Нито председателят на ДКЕВР Боян Боев, нито Истаткова успяха да отговорят и обещаха да направят това писмено, след като направят необходимите справки. Без отговор остана и въпросът на червения енергиен експерт Явор Куюмджиев, който поиска от изпълнителния директор на НЕК да посочи какви са били задълженията на компанията към януари 2013-а и съответно към януари 2014 година. Това питане предизвика реакцията на Делян Добрев. „Не сравнявайте краставици с ябълки, г-н Куюмджиев – отбеляза той. – През миналата година все още част от НЕК бе Електроенергийният системен оператор, който вече е отделна фирма.“ Но Екатерина Истаткова бързо тушира напрежението, като каза, че финансовите отчети все още не са готови и не може да отговори на поставения въпрос.
Липсата на ползотворен диалог в крайна сметка доведе бившия транспортен министър Ивайло Московски до нервен изблик. „Нека представителите на НЕК и ДКЕВР да идват малко по подготвени на тези заседания. Те дори и приблизителни числа не могат да ни дадат, за да може да се ориентираме ние какво става. Много добре знаем, че са необходими две минути да се звънне в съответните отдели, които могат да предоставят исканата от нас информация“, заяви Московски.
Най-същественият въпрос, останал без отговор, като че ли бе колко точно е дефицитът в целия енергиен сектор в момента. Оказа се, че при предишното намаление на цените на тока за крайните потребители, направено в края на миналата година, ДКЕВР изобщо не се е съобразила с обстоятелството кой на кого какво дължи, а просто е намалила технологичните разходи на ЕРП-тата, за да постигне целта си.
„В момента ДКЕВР не знае какъв е дефицитът в енергетиката. Всички дружества подадоха заявленията си за ценообразуване до 1 април. В средата на юни ще сме готови с доклада си. Нека да говорим за това какво е финансовото състояние на сектора когато вече имаме всички данни“, увещаваше депутатите Боев. Същевременно той не пропусна да „клъвне“ електроразпределителните дружества, че са поискали увеличения на цената, които драстично се разминават с тарифите, оповестени в медиите през февруари.
Реално единствено ЕВН, която снабдява с ток Югоизточна България, официално обяви в началото на седмицата, че е поискала средната цена на електроенергията за битовите и бизнес клиенти да се промени със 7.9% спрямо действащите сега тарифи. „Посочените параметри са съобразени само с необходимите приходи за дейността на дружествата и следват обявените от „EВН България“ през февруари 2014 г. предложения“, уточниха от фирмата. Но пред медиите Боян Боев набързо „разконспирира“ и другите две електроразпределителни предприятия, подлагайки ги на обществен натиск непосредствено преди заседанието идната седмица, на което ще се разгледа отнемането на лицензите им. „Другите две дружества – ЧЕЗ и „Енерго Про“, са поискали с по 13-14% увеличение, а на нощната тарифа – умножени по две“, изтъкна регулаторният шеф, но пропусна да посочи какво увеличение е поискала НЕК.
Впрочем реакцията на ЧЕЗ не закъсня. „Нашата компания не предлага увеличаване на крайната цена на електроенергията, а призовава за по-балансирано разпределение на дяловете на различните участници във веригата производство – доставка, което да гарантира интересите на крайните клиенти – твърдят чехите в съобщение до медиите. – В предложението ни са включени намален обем технологични разходи, които очакваме да направим при извършване на своята дейност за следващия ценови период. С последното ценово решение от 30 декември 2013 г. ДКЕВР намали признатите технологични разходи на електроразпределителното дружество от 10 на 8%, докато реалното им ниво за 2013-а е 11.98 на сто. То е постигнато благодарение на инвестираните в електроразпределителната мрежа 728 млн. лв. в периода 2005-2013 година. Внесеното от ЧЕЗ предложение цели също покриване и на присъщите разходи за осъществяване на дейността по лицензите, както и на тези, които ще възникнат вследствие на въвеждането на балансиращия пазар. Разходите за балансиране са в размер на 6.5 млн. лв. за „ЧЕЗ Разпределение България“ и 34 млн. лв. за „ЧЕЗ Електро България“. В предложението си до ДКЕВР сме поискали да се намери справедлив компенсаторен механизъм, съгласно който средствата, свързани със законовото задължение на крайните снабдители за изкупуване на енергия от възобновяеми източници, да бъдат справедливо разпределени между всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система.“
