Илюзиите за реиндустриализация на министър Драгомир Стойнев претърпяха поредното си фиаско. След като преди месец неговите подчинени дори не се явиха на търга за „Химко Враца“, сега се оказва, че и мечтата на икономическия министър да придобие фалиралия завод „Ремотекс – Раднево“ е просто приказка за наивници.
През седмицата ръководството на Българския енергиен холдинг е внесло в Министерството на икономиката доклад, в който е отразено сегашното състояние на предприятието. По информация на в. „БАНКЕРЪ“ в документа е направен изводът, че държавата няма необходимост да пръска пари за придобиването на радневския завод. Дали обаче министър Стойнев ще разчете правилно изводите, може само да се гадае.
Преди близо половин година той се закани, че едва ли не до месец държавата ще купи предприятието. Днес явно трябва да си мислим, че по този начин министърът просто се е опитал да замаже очите на протестиращите по това време работници, които тогава не даваха никакъв знак, че имат намерение да „опростят“ изработените си, но неполучени заплати. Тогава ходът успя.
Интересно обаче какво ще им каже сега? За пореден пък се оказа, че приказките на министъра са далеч от реалността. Първо, той бе пропуснал елементарния факт, че преди да тръгне да купува едно частно търговско дружество, е трябвало да му бъде направен правен анализ и финансов одит. Не е възможно просто да кажеш, че ще дадеш няколко милиона на собственика на предприятието – фирма „Полет 21“ ООД (притежание на Галин Неделчев, на Йоаннис Гиофкос и на Сабин Спахиев) и така ще да го придобиеш. Точно този анализ трябваше да даде истинската картина за финансовия хал на закъсалото дружество.
Добре, че някой го е посъветвал да спре с изцепките и да изчака нормалната процедура, чрез която по закон трябва да протече покупката на едно търговско дружество. След като видя, че не става само с мерак, министърът „взе мерки“. Той накара подопечният му Български енергиен холдинг (100% собственост на държавата, но под разпореждане на министъра на икономиката, енергетиката и туризма) да се заеме с „подготовката“ за бъдещото пазаруване на няколко фалирали частни дружества. Които, между впрочем, същата тази държава преди години продаде за жълти стотинки…
Както в. „БАНКЕРЪ“ вече писа, още на 26 ноември миналата година (по данни от Търговския регистър) беше взето решение да бъде учредена нова компания, която да се занимава с „инвестиционна дейност, разработване и внедряване на нови технологии, сделки с интелектуална собственост, управление на активи, предприемачество“ и други дейности. Договорът за учредяването на новото дружество „Енергийна инвестиционна компания“ (с капитал от 50 хил. лв.) е подписан на 22 януари тази година. Според вписаните в търговския регистър дейности то трябва да се занимава с „инвестиционна дейност, разработване и внедряване на нови технологии, сделки с интелектуална собственост, управление на активи, предприемачество“ и други дейности. Още не заработило, държавното дружество вече смени съвета на директорите си. Когато се взема решението за създаването му през ноември, в борда са записани имената на Илия Иванов, Северин Въртигов и Ина Лазарова. При вписването на дружествения договор (на 22 януари) в търговския регистър обаче съставът на борда вече е друг. В него влизат Делчо Христозов, Момчил Ванов и Илия Иванов, който е и изпълнителен директор на едноличното акционерно дружество, 100% собственост на Българския енергиен холдинг.
Самият холдинг съответно направи спешен конкурс за избор на оценител за активите на „Ремотекс – Раднево“. За фаворит измежду четиримата участници в него бе избрано едноличното акционерно дружество „Баланс – М“ на лицензираната одиторка Мариана Михайлова. Според подписания договор оценката беше готова и предадена на 24 март. Какъв е бил хонорарът на оценителите обаче така и не стана официално известен. По наша информация сумата, която вече е платена за дю дилиджънса
е около 150 хил. лева
Пак по наша информация оценката на активите на дружеството е около 15 млн. лв., но борчовете на предприятието са за още близо 25 млн. лева. С други думи, няма никаква логика, държавата да плаща на сегашния собственик на предприятието – дружеството с ограничена отговорност „Полет 21“ нито лев. И не само ако се тръгне към придобиването му, трябва да бъдат изхарчени поне 10 млн. лв., за да бъдат разплатени дълговете му и поне още толкова, за да може предприятието да заработи. В такъв случай как ще излезе сметката на държавата, при положение че самата тя преди десетина години продаде предприятието за …9.2 млн. лева. И това при все че го предостави на частниците ремонтно-машиностроителното предприятие със сключени договори за производство за милиони левове, и то за години напред…?!
Какво ще реши министър Стойнев при тази картина на финансовото състояние на фалиралото дружество – на този етап не е ясно. В бизнес средите обаче се говори, че въпреки всичко това икономическото министерство вече е „клекнало“ да заплати на частниците близо 20 млн. лева.
Може би мераците на министър Стойнев ще бъдат озаптени от премиера Пламен Орешарски, който даде ясен знак, че няма намерение да плаща пари за предизборни и следизборни обещания. Това му намерение сякаш намери отражение в претърпелия пълно фиаско търг за „Химко – Враца“ от миналия месец, когато въпреки обещанията на Стойнев да напазарува и пусне комбината до месеци на практика представител на държавата, така и не се яви.
Очевидно обаче
мераците на икономическия министър не са съвсем туширани
тъй като в сряда в рамките на редовния блиц – контрол в енергийната комисия, той за пореден път съобщи, че все пак държавата щяла да участва във втория търг за продажбата на химическия комбинат. Намеренията си той мотивира, меко казано, доста странно – към предприятието имало инвеститорски интерес, но инвеститорът (който отново остана неизвестен), видите ли, искал да купи предприятието не от синдика, а от… държавата. Да му се чудиш на този бизнесмен, който не избира варианта просто да се яви на търг и да придобие комбината, а търси държавата като посредник. А какво всъщност печели тя…?! Още повече че началната тръжна цена преди месец беше 28 млн. лева. А сега се очаква тя да е с шест млн. лева по-ниска.
А какво ще хрумне на Стойнев, за да задоволи каприза си държавата да придобие собствеността върху „Ремотекс“ можем само да гадаем.
