Местната власт винаги е искала да прибира по-голяма част от данъчните постъпления. И най-вече тези, които се генерират на местно ниво. Защото най-логичното нещо би било те да останат там.
„БАНКЕРЪ“ разполага с един документ, доказващ този отколешен апетит. Това е „Протокол за договореностите и различията между министъра на финансите и Националното сдружение на общините в Република България по проекта на бюджет за 2003 година.“ В него има паметен запис: „НСОРБ НЕ ПРИЕМА предложената централизация на 1/3 от приходите от ДДФЛ и настоява да се предостави пълният размер на тези приходи в макрорамката за общинските бюджети.“
Минало незабравимо. Това е началото на обсебването на ДДФЛ (данък върху доходите на физическите лица) на национално ниво. Иначе казано – на централизацията. Общините тогава са се опитали да се противопоставят: „С преотстъпването на 100% от ДДФЛ ще се осигурят необходимите средства за прилагане на минималните стандарти за държавните дейности. НСОРБ приема определянето на индивидуални проценти за отделни общини да става след осигуряване на 100% от разходите за делегирани от държавата дейности на всички общини.“
Финансите обаче са държали на становището си, че следва „да се преустанови практиката от минали години някои общини да не изпълняват задълженията си към държавния бюджет.“ Определянето на индивидуални проценти преотстъпен ДДФЛ за общини, в които разходите за делегираните от държавата дейности, са по-малко от 100%, премахва този проблем, сигурни са били в министерството тогава.
И така, след началото на посегателството върху местните пари през 2003 г. идва ден, когато се стига до пълно „ошушкване“. Това е периодът на грубия фискализъм на Симеон Дянков по време на управлението на ГЕРБ. Сега, на принципа на махалото, започва бавното му и мъчително връщане в противоположна посока. Местната власт иска повече пари да остават в общинските бюджети.
При започналите вече обсъждания по държавния бюджет за следващата година (преди около два месеца) местната власт реши, че е време да си иска заграбеното от централната. Заграбеното е данъкът върху доходите на физическите лица – лица, които работят, печелят и плащат данъците си на местно ниво, но на него не остава нищо от тях. Средствата се концентрират в няколко големи центъра като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, а периферията на страната отдавна е изпаднала в безпаричие и разруха.
Правителството е готово да отстъпи на общините поне 530 млн. лв. от данъка върху доходите на физическите лица от следващата година. На толкова се равняват 20% от събрания ДОД според разчетите за приходите от него през 2014 година. За тази година хазната чака над 2.6 млрд. лв. от облагане на доходите на гражданите. В момента се правят точните разчети община по община, съобщиха от финансовото министерство за „БАНКЕРЪ“.
„Правителството предлага да отстъпи 2% от 10-те, с които се облагат доходите, ние обаче настояваме за 3% от данъка върху доходите“, оповести шефката на Националното сдружение на общините в Република България Гинка Чавдарова. Това означава за общините да се отделят 30% от общите приходи от това облагане, или около 800 млн. лв. на година. Както се казва, „всеки може да си поиска“, друг е въпросът какво ще получи.
Придобиването на част от ДДФЛ е сред приоритетите в програмата на Националното сдружение на общините за 2014 г., чието одобряване от общото му събрание предстои. За периода до 2017 г. местните власти ще се опитат да получат и част от други данъци като този върху печалбите на фирмите.
Всеобщата радост обаче ни се видя малко съмнителна, тъй като в икономиката и във финансите няма мерки или стъпки, при които всички да са щастливи.
Потърсихме финансовото министерство, за да проверим защо по въпроса вече трети месец не се свиква Съветът по децентрализацията. Каква беше изненадата ни, когато високопоставен чиновник ни обясни, че Министерството на финансите няма никакво намерение да отстъпва повече от 1% на общините, дори можело и нищо да не им дадат. Ето цитиран коментар на топфинансиста: „Трябва да съпоставим плюсовете и минусите на идеята за промяна. Истината е, че ние не виждаме плюс. Общините си го представят така: Дайте ни поне 600 млн. лв., с 400 от тях ние ще покрием структурните дефицити, ще прехвърлим част от дейностите, които сега са държавна отговорност, в местна, след което 200 млн. лв. ще ни останат. Това е абсурдно.“
От Националното сдружение на общините коментираха, че това са моментни фрустрации. Те в момента били заети да търсят нов модел за прехвърляне на част от ДДФЛ – този път не по критерий работодател, а по постоянно местожителство на заетите. Тези данни им били обещани от НАП, но се бавели.
Така най-новата идея на Чавдарова удря на камък. А тя беше толкова силно убедена, че така щяла да се разпръсне концентрацията на средства от върнат ДОД и да бъдат покрити по-големи зони около големите центрове – малки градове и села, където реално живеят хората и откъдето всеки ден пътуват до местоработата си. Според нея до 5 април концепцията трябваше да бъде избистрена и предложена на правителството, което явно няма да стане. Данни от Националната агенция за приходите така и не идват, а НСОРБ не може без тях да формулира становището си, което да представи в Министерството на финансите.“
Човекът ни от „Раковски“ 102 категорично възрази НАП да може да направи нещо. Приходната агенция можела само да изработи „някакъв симулационен модел“ на базата на „някаква първична информация от националната статистика“. Единственият решен проблем засега бил с големите данъкоплатци банки, БДЖ, летища, тецове, МВР и т.н. При тях се правело „разхвърляне“ по клонове и филиали.
След първоначалния оптимизъм, че децентрализацията на общините на практика унищожена от фискалния вампир Симеон Дянков, ще покълне отново, дойде и студеният душ.
Малко са правителствата по света, които доброволно и с приемственост помежду си са отстъпвали от паричния лост на властта в името на някакви си там кметове.
