Българските работодатели отделят между осем и десет процента от общия бюджет на дружествата за заплати на своите служители. Има и фирми, които плащат до 15 на сто, но те не са толкова много. В Западна Европа компаниите предвиждат 30-35 процента от фирмените разходи да отидат за заплати на работниците. Именно поради тази причина повече от 21 % от българите живеят под прага на бедност. Това каза президентът на конфедерацията на трудещите "Подкрепа" Константин Тренчев, който откри двудневна международна конференция на тема: „Работещи бедни – синдикални политики в подкрепа на най-уязвимите на пазара на труда."
Тренчев уточни, че около 600 хил. души у нас попадат в категорията "работещи бедни", като това са ниско платени служите, наети на пълно работно време и получаващи около или по-малко от 400 лева.
"Ако в България се приложи правилото за енергийна бедност, което работи в Обединеното кралство, то ще се окаже, че тук около 60-70 % от хората са бедни. Това е така, тъй като там е прието, че енергийно беден е всеки, който дава повече от 10 на сто от месечните си доходи за плащане на сметките на ток или газ. У нас хората дават най-много пари, за да си платят храната и електроенергията", допълни още Тренчев.
"Минималната работна заплата за последните 5 години е нараснала с 41 на сто. Предвижда се продължаващо умерено увеличение и през следващите две години с по 40 лв. на година. По този начин ще се направи опит да се гарантира потреблението на т.нар "работещи бедни", каза министъра на труда и социалните политики Хасан Адемов.
"През последните няколко години Министерството предлага методика за определяне на минималната работна заплата. Не срещаме обаче необходимата подкрепа от социалните работници (работодателите) и от Министерството на финансите. Въпреки това ще настояваме минималната работна заплата да се определя от обективни критерии, каквито са производителноста на труда, средната работна заплата и линиите на бедност, за да може заплатата да расте не с прогнозни предвиждания, а на базата на обективни параметри", допълни още Адемов.
На конференцията стана ясно още, че България трайно се намира на едно от последните места по равнища на заплащане в Европейския съюз. За 2013-а година средните нива в Европа показват, че на час там се плаща по 23.7 евро, а у нас тази ставка е 3.7 евро/час.
Петър Петров
