На днешния ден през 1348 г. римско-германски крал Карл IV (на немски: Karl IV.; 1316 -1378 г.), наричан "баща на отечеството", основава Пражкия университет – първият по това време в Централна Европа, наречен по-късно Карлови. По това време се формира и Ново место (Nove Mesto prazske) – шедьовър на средновековната урбанистика, център на занаятчийство и търговия. Днес той е финансиран от държавата и осигурява образованието на 50 000 студенти.
Карловият университет в Прага (на чешки: Univerzita Karlova v Praze, Karlova univerzita v Praze, на латински: Universitas Carolina Pragensis), наричан също Пражки университет, е главният в Чехия и сред най-старите в света. Висшето училище е член на университетското обединение Europaeum. Обучението в него е на чешки или английски език.
Карловият университет е основан по предложение на първия пражки архиепископ Арнощ от Пардубице. За учебни занятия императорът закупува няколко здания в квартал Старе Место, получили по неговото име названието Каролинум (Карлов). В началото на 15 в. Прага става център на движението за религиозна реформа, оглавено от магистъра и ректор на Пражкия университет Ян Хус (1371-1415 г.). Неговата екзекуция предизвиква възникването на масово народно движение на хусистите (1419-1434 г.) и Прага става един от техните центрове. През 1487 г. в Прага е отпечатана първата книга – Псалтир. През 1518 г. жителите на Старо и Ново место на общо събрание одобряват обединението на двата града, на градските учреждения и имущество.
Карловият мост (Каменният мост, Пражкият мост), който свързва Мала страна със Старе место, е най-старият в Чехия и един от най-старите в Европа. Той е дълъг 516 м, широк 10 м и сводът му е на 13 м над нормалното ниво на река Вълтава. Името, което носи от 1870 г., също е в чест на Карл IV, който през 1357 г. възстановява в готически стил разрушения през 1342 г. от наводнение Юдитин мост (построен през 1158 г.). От двете страни на моста се издигат предмостови кули, а перилата са украсени с 24 скулптури на светци, сред които и скулптурата на Св.Св. Кирил и Методи (автор проф. Карел Дворжак).
Доколкото университетът е основан от представители на немската общност, то обучението в университета се води на немски език до края на 19 век. По примера на унгарския елит чешката интелигенция в града ("будители") се противопоставя решително на политиката на германизация и университетът е разделен на два потока – чешки и немски, през периода 1882 – 1939 година.
През ноември 1939 г. Чешкият университет е закрит, а много от неговите студенти и професори са депортирани в концлагери. След войната започва депортиране на немското население от страната и през октомври 1945 г. Немският университет е закрит, а Чешкият университет е възстановен като единствен Карлов университет.
Един от най-известните студенти, а по-късно и преподавател, е Константин Йозеф Иречек (на чешки: Konstantin Josef Jirecek), чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.
