Някои фенове на виртуалната валута биткойн (bitcoin) останаха твърде изненадани от съобщението на НАП, с което ги приканват да декларират новопридобитото си богатство като финансов актив и да платят 10% данък. Отзивите в социалните мрежи не закъсняха, но бяха в стил: „като ми хванете виртуалните сметки, ще ви платя и виртуалния данък“. Нашите чиновници обаче не са измислили нищо ново. Те просто взаимстват чужди практики и бързат да покажат гъвкавост в реакциите. Впрочем данъчните власти в редица държави постъпиха по същия начин, избирайки различни методи да обложат с данък дигиталните пари, които се превърнаха във феномен през последната година.
В края на март Данъчната служба в САЩ (Internal Revenue Services – IRS) представи официалното си решение да третира биткойн като собственост – подобно на всеки друг актив. Решението си данъчните в САЩ обосновават с аргумента, че не могат да приравнят виртуалната валута на реална, т.е. равностойна на монетите и книжните пари (напр. долар), които са законно признати, циркулират в обращение и се приемат като средство за разплащане.
Инвеститорите в биткойни ще бъдат третирани като инвеститори на фондовата борса и ще плащат данък върху капиталовата печалба. Ако биткойните са държани повече от една година и след това продадени, ще се дължат по-ниски данъчни ставки – максимум от 23.8 процента. Докато ако са продадени до една година след покупката, ще се облагат с 43.4 процента. А данъкоплатците, които третират сделките с биткойни по друг начин или не ги декларират, ще бъдат санкционирани.
Изборът на американските служби се различава от подхода на други държави, като например Обединеното кралство. Лондон освобождава от данък добавена стойност всички доходи, получени от сделки с биткойни. Основанието е, че не става дума за икономическа дейност за целите на ДДС, тъй като „не съществува достатъчна връзка между предоставените услуги и полученото плащане“. Освободена от данък е и размяната на биткойни за реални национални валути (паунд). Въпреки това, според британското законодателство, ДДС се дължи, ако търговците продават стоки или услуги в замяна на биткойни или друга подобна криптовалута.
Печалбите на предприятия с нестопанска цел от сделки с биткойни трябва да бъдат отразени в данъчните декларации и подлежат на облагане с данък върху доходите. Същото правило важи и за фирмите, които подлежат на облагане с корпоративен данък.
Класификацията на биткойн като нещо различно от валута за данъчни цели е предпочитана форма за облагане в много държави. През януари 2014 г. данъчната агенция в Швеция избра да класифицира биткойн като актив, подобно на произведенията на изкуството или антиките. Решението на базираната в Стокхолм агенция се основава на аргумента, че традиционно валутите са свързани с централна банка или географска област.
Данъчната администрация в Австралия обяви, че транзакциите с биткойни от човек до човек ще бъдат подложени на данък върху „стоките и услугите“ подобно на класификацията на американските служби. С данък върху капиталовите печалби ще се облагат и всички доходи, реализирани чрез биткойн.
Приравняването на дигиталните пари към реален актив, стока или собственост може да има някои непредвидени последици. Според експерти самата природа на криптовалутата има потенциала да се превърне в предпочитано данъчно убежище. Причината е, че по дефиниция биткойн може да се обменя директно от един компютър на друг и след това да се съхранява в анонимни онлайн портфейли без намесата на финансова институция или трета страна. Софтуерът на биткойн е програмиран така, че непрекъснато да се увеличава броят на биткойните, пускани в паричното предлагане до 2140 г., когато е планирано да спре „емитирането“ им.
