Някой силово иска да разбърка пазара на кредитите у нас, да преподреди позиции и дялове, да вземе от мощните банки, за да даде на дребните. Ето какво каза на 7 април депутатъти един от вносителите на новия Закон за потребителския кредит Румен Гечев:
„В проекта няма законова възможност да се вкарва задължително условие за предоговаряне. Но всеки потребител може да погледне договора си и ако там няма изрична клауза, че ще плаща наказателна лихва при предсрочно връщане на заем, може да отиде в друга банка. По статистика това са около една трета от договорите.“ Това звучи като подканяне към „обрулените“ длъжници да не дремят, а да действат, ако искат да не бъдат „смазани“ от лихвеното бреме на безсърдечните банкови кредитори.
„Категорично заставам срещу практиката на банките, които в продължение на години използваха това желание на хората и в България и за българите създаваха правила, които не смеят да приложат в нито една друга европейска страна.“ С този видеопризив във Фейсбук на лидера на БСП и ПЕС Сергей Станишев е направен стартовият сигнал, предшестващ с няколко дни Гечевия.
Без излишна дискретност той посочва лошите трезори – дъщерните дружества и клоновете на чуждестранните банки у нас и предизвиква размисъл за това кои са добрите кредитори.
Красен Станчев, икономист в Института за свободен капитализъм „Атлас“, е убеден, че това изказване е по-скоро силов опит за преразпределяне на пазара от по-активните и по-мощните банки към по-дребните кредитни институции. „Твърдо съм убеден, че вносителите на поправките са имали предварителна цел и тя е пределно ясна“, каза той пред „БАНКЕРЪ“.
Главната изпълнителна директорка на „Банка ДСК“ Виолина Маринова изрази
пълно несъгласие с подмятанията на Сергей Станишев
относно чуждестранните банки у нас. Тя заяви пред „БАНКЕРЪ“, че те не може да се противопоставят на местните трезори. „Всички ние сме с българска регистрация, работим по българското банковото законодателство, контролира ни Българската народна банка, работим за българи, абсурдно е да ни делят“, каза Маринова.
Банкерката попита: „С какво право, който и да е политик, ще хвърля във въздуха подобни обвинения?“ И допълни: „Нека покаже доказателства за тезата си, иначе това говорене не само че не е вярно, то е много опасно!“
Подобно е мнението и на главния изпълнителен директор на“ УниКредит Булбанк“ Левон Хампарцумян: „На българския пазар има 32 банки, някои оперират и в чужбина и ако г-н Станишев има нещо конкретно срещу тях, имаме готовност да го обсъдим, но единствено на базата на факти.“
Други банкери се присмяха, че ако на червеният лидер не му харесва нещо в кредитирането, има си банка – държавната Българска банка за развитие – да даде пример чрез нея как трябва да се работи.
Маринова изрази опасения, че с новия начин за формиране на лихвите прозрачността, вместо да се увеличава, ще се намали. Малко хора знаят какво е ЮРИБОР, какво е ЛИБОР, какво е СОФИБОР, какво е статистиката на БНБ или на Националния статистически институт, защото в закона е записано така: да се използват пазарните индекси и/или комбинация от тях. Когато те се променят, се променят и месечните вноски, т.е. движението ще бъде много по-ускорено, отколкото е сега. Докато в европейската директива е казано, че клиентите трябва да имат предварително ясна информираност за годишния процент на разходите (ГПР), който включва лихви и такси. И тогава клиентът би могъл да сравни ГПР-то на всяка една банка и да си представи колко ще му струва кредитът в едната или другата банка . Това беше досега. Оттук нататък не знам как ще се прави тази съпоставка, защото формулите на банките ще бъдат различни, каза бившата шефка на банковата асоциация.
По отношение на премахването на наказателната лихва след първата година банкерката потвърди, че това едва ли ще доведе до
„кредитен туризъм“
„Премахването на таксите за предсрочно погасяване ще ни вкара в разход, който ние ще трябва да избием най-вероятно с по-високи лихви. Да, като цяло лихвите по кредитите ще се вдигнат“, убедена е тя. Не забравяйте, че това движение от банка в банка обременява клиентите с допълнителни разходи, защото това са недвижими имоти, преучредяват се ипотеки и т.н.
Срещу всяка такса стои конкретна услуга, обясни Маринова. Всички цени са пазарни и не са измислени от банките, защото така искат, а защото просто има регулации. Има Базел III, капиталови изисквания и хиляди други регулации, които ние трябва да спазим. А всичко това е разход. И, както казах, ние сме особен вид търговец, плащаме на Фонда за гарантиране на влогове, поддържаме 10% минимален задължителен безлихвен резерв. И не сме ощетили държавата с една стотинка по време на кризата, за разлика от другите западноевропейски банки.
При ситуация, в която вдигането на лихвите е може би единствената алтернатива, противно на очаквания ефект за рязане на проценти, е трудно да се говори за „кредитен туризъм“. Очаква се солидарност на банките, което значи, че сериозни разлики в лихвите, които да благоприятстват рефинансирането на заемите, няма да има.
Рефинансирането
може да се определи като процес, свързан с проучване на текущите оферти и евентуално прекратяване на взаимоотношенията с обслужващата банка при намиране на по-добра оферта, коментира Десислава Николова, анализатор потребителски финанси. Едни от най-важните (но не единствени) условия при рефинансиране са размерът на годишния лихвен процент по заема, с който се рефинансира и таксата за предсрочно погасяване по текущия кредит. Основно правило е, че колкото по-висок е размерът на таксата за предсрочно погасяване по съществуващия заем, толкова по-нисък трябва да е годишният лихвен процент по заема, с който ще се рефинансира, и обратното. Това е условие за реализирането на икономия, изразена като разлика в общо изплатените суми по двата заема.
„Ще илюстрираме нагледно тази закономерност, изключвайки останалите ценообразуващи фактори, като: таксата за управление, усвояване, оценка на обезпечението и др.“, казва Николова. Тя използва пример на кредит в размер на 42 000 валутни единици, по който са погасени общо 36 месечни вноски, с годишен лихвен процент от 8 процента. Залага такса за предсрочно погасяване в интервала от 0 до 5%, като в най-масовия случай банките използват такса между 3 и 5% при рефинансиране чрез заем от друга банка. От нейните сметки става ясно, че при 3% такса за предсрочно погасяване лихвата по новия заем трябва да е минимум 7.50%, или с половин процент по-ниска от тази по настоящия кредит. В този случай положителната разлика между общо изплатените суми по двата кредита ще е около 341 валутни единици. Реално обаче, ако включим и останалите разходи по заемите – такса за усвояване по новия кредит (стандартно при рефинансиране банките не начисляват такава такса), премии по застраховки, такса за оценка на обезпечението, разглеждане на документи, нотариални такси и т.н., простата сметка показва, че лихвата трябва да е с поне с 1%, а за сигурност 1.5% по-ниска, за да компенсира разходите.
Изчисляването на ефекта от рефинансиране на жилищен кредит е задача, при която участват множество фактори, които биха оказали влияние върху крайния резултат, предупреждава Николова. Често клиентите отчитат единствено размера на лихвения процент по двата заема, което е грешка, но тя лесно би могла да доведе до заблуда, допълва Николова.
Оказва се, че промените в банковото законодателство не решават двата ключови проблема, заради които бяха предприети. Нито лихвите ще бъдат орязани, нито свободното движение между банките, т.е премахването на кредитното крепостничество ще бъде стимулирано. Поне засега.
