Норвежките водолази, благодарение на които някога бедната държава започна добива на нефт в шелфа на Северно море и се превърна в „северния Кувейт“, станаха милионери.
броени дни държавата реши да плати на всеки от тях или на семействата им по 1.7 млн. крони за вредите, причинени на здравето им. Предвид предишните компенсации общата сума на човек (а пострадалите са около 200) достига 5.2 млн. крони, което е от порядъка на 1 млн. долара.
В продължение на много години официална Норвегия напразно се опитваше да обърне една неприятна страница в политическата история, заставяйки ветераните от шелфа да мълчат. Те пък обвиняваха държавата, че ги е изпратила на смърт и мъчения, без да ги предупреди за опасностите на „синята бездна“.
Разработката на шелфа започва през 60-те години на ХХ век. Нефтените полета са разположени на дълбочина до 200 м и никой няма опит за работа в толкова екстремни условия. „Подводните управляеми апарати се появяват едва през 90-те години, дотогава целият монтаж на инсталациите, взимането на проби и подготовката на дъното се извършват от водолази, разказва историкът Хелге Ругвик. – На работа се вземат всякакви хора, мнозина от тях са завършили само курсове за аквалангисти във флота. До средата на 80-те години дори не се изисква сертификат за водолазки умения. В резултат на това статистиката на смъртните случаи и осакатяванията бързо нараства. Хората загиват от взривяването на газ при подводното заваряване заради прекъсване на подаването на въздух, заради разрушаване на конструкциите на дъното, заради недостатъчното време, прекарано в декомпресионната камера. От 400 водолази загиват 17 души, почти всички имат физически и психически заболявания.“
Забогатялата от черното злато страна в продължение на много години отказва да възмезди водолазите за загубата на здравето им. „Ние не обвиняваме властите в съзнателно укриване на истината за опасностите в работата на дъното на морето. Става дума за служебна небрежност. Различни инстанции са разполагали с необходимата информация, но никой не се погрижил да я доведе до знанието ни“ – обяснява гледната точка на водолазите ветерани един от днешните „милионери“ – водолазът Ейстен Флойстат. Той и колегите му се опитват да получат справедливост в норвежките съдилища в продължение на няколко десетилетия, но навсякъде ги посрещат с отказ. Вярно, че през 2002 г. обществена комисия успява да убеди държавата да плати на водолазите по 3.5 млн. крони, но те приемат този жест като опит да им затворят устата. Инвалидите имат нужда от официално признание за обосноваността на техните искания.
Първият успех датира от 2012-а, когато група водолази спечели дело в международния съд в Страсбург, след като обвини Норвегия в нарушаване на Конвенцията за правата на човека. Магистратите признаха вината на норвежките власти в това, че не са информирали ищците за професионалните опасности на работата им. Тогава на всеки от водолазите бяха изплатени по 9 хил. евро. Сумата не е голяма, но самото съдебно решение открива възможност за нови искове в самата Норвегия. „Страсбургският скандал“ довежда до политически сътресения в страната на фиордите. На парламентарно представените партии им е трудно да обяснят на избирателите си причината, поради която са захвърлили на произвола на съдбата хора, които са донесли богатство на родината им.
„Членовете на нашето обединение искаха да получат по 8.5 млн. крони. Това е разумна сума, която включва загубените доходи за 30-те години, оставащи на осакатените водолази до пенсия. Много от тях са с разбити семейства, защото страдат от депресия и други нервни разстройства“ – обяснява мотивите на ветераните ръководителят на Съюза на водолазите в Норвегия Хенинг Хауг.
Основната причина, поради която норвежките съдилища отказват да признаят исковете на пострадалите, е липсата на обективни медицински показатели, свидетелстващи за получените травми. През 2008-а обаче една местна болница, разполагаща с модерно изследователско оборудване, успява да констатира многобройни увреждания в главния мозък на водолазите. Тъкмо с тях се обясняват оплакванията им от загубата на памет, шум в ушите, променливото настроение и главоболието. Докладът на лекарите принуди норвежките власти да се опитат да се договорят с ветераните. Макар че сумите, изплатени на водолазите, са по-малки от тези, за които претендираха, пострадалите в периода на „голямото нефтено приключение“ в Норвегия се съгласиха на извънсъдебно урегулиране на конфликта. Двеста и четиридесетте човека, които обхваща програмата за компенсации, са стари и болни хора. Те просто се страхуват, че няма да доживеят до окончателната победа във Върховния съд. Предстои да бъде разгледан новият им иск към държавата.
