Индийската полиция не знае как да се бори с нов вид престъпност – брачните похищения. В страната са свикнали да издирват отвлечени моми – кражбите на жени с цел насилствено омъжване се срещат отдавна в северните щати. Проблемът е, че сега се крадат не само жени, но и мъже. Целта обаче е същата – да минат под венец против волята си.
Престъпният бизнес процъфтява в североизточната част на страната, в щата Бихар, един от най-бедните региони на Индия. Поръчителите на отвличанията на „младоженци“ по правило са родителите на момичето. Обикновено те се оправдават с алчността на съвременните мъже. За бедняците в Бихар е по-лесно да дадат хонорар на бандитите, отколкото да търсят мъж за дъщеря си и да платят зестра и на него, и на роднините му. А размерът на зестрата расте от година на година. В семейство на лекар или инженер от висшата каста в Бихар тя е 300-400 хил. рупии (около 6 хил. долара). В по-низшите касти зестрата е много по-малка – 100 хил. рупии. Но за повечето индийци и това са огромни пари, които трябва да събират цял живот. Затова мнозина се съгласяват с предложението на бандитите да уредят проблема срещу възнаграждение, значително по-малко от зестрата.
Подобен „неравен“ брак се нарича „акадва шаади“, в превод от хинди „брак чрез отвличане“. И ако през 2009-а в Бихар са били регистрирани 1337 случая на похищения на мъже, броят им е 2529 за миналата година. Впрочем официалните данни не отговарят на действителността, защото много жертви на неравни бракове предпочитат да дадат съгласие за женитба под дулото на пистолета. Първо, защото се страхуват от подигравките на околните и второ, защото се страхуват за живота си. Роднините на момичето често убиват бегълците, защото зарязаната жена е позор за цялото семейство.
В някои райони на Бихар, например в село Хотия, половината от всички бракове са по принуда. Шестнадесетгодишният Дармендра Кумар, отвлечен в края на миналата година, разказа пред лондонския Times как става похищаването на „младоженци“. На 26 декември той празнувал успешното вземане на изпити в родния си град Хагария. „Пиех вино с роднини, когато един от тях ме сръга с пистолет в ребрата и ме накара да седна в един джип – разказва Кумар. – След това ме отведоха в село на 65 км от града и ме запознаха с момичето. Накараха ни да живеем и да спим заедно, а след шест дни ни отведоха в храма и ни ожениха. Някои от гостите бяха въоръжени дори на сватбата.“ Самият Дармендра не се оплаква особено от съдбата си. Съпругата му е красивата Чандани, негова далечна роднина. Той не възнамерява да бяга от съпругата си, макар че родителите му продължават да са недоволни от отвличането и сега решават въпроса за зестрата.
Местният журналист Ханхая Белари твърди, че модата на „акадва шаади“ се е зародила още през 70-те години на ХХ в. и бързо се е превърнала в печеливш бизнес за организираната престъпност. Впрочем основната причина за разпространението на отвличането както на жени, така и на мъже, не са бандитите, нито размерът на зестрата. В Бихар се наблюдава най-сериозното демографско изкривяване в Индия – на хиляда момчета се раждат само 751 момичета. Това се обяснява с разпространената практика в много райони в страната да се прекъсва бременността, когато е ясно, че ще се роди момиче. Повечето индийци са убедени, че в семейството трябва да има наследник от мъжки пол. Това е нетолкова предразсъдък, колкото необходимост. И през ХХI в. индийското село продължава да живее според древните традиции, една от които гласи, че само мъж може да бъде собственик на селскостопанска земя. Затова родът, в който се раждат само момичета, рискува да обеднее.
