Президентът на България Росен Плевнелиев обяви своята номинация за член на управителния съвет на Българската народна банка. Това е дългогодишният преподавател в катедра „Финанси“ на УНСС доц. д-р Лена Русенова. Всъщност тук въобще не става за номинация. Такава щеше да има, ако президентът само предлагаше лицето, а някой друг го избираше. Така както е с подуправителите на БНБ, които управителят предлага, а Народното събрание ги гласува.
В случая с тримата членове на УС на БНБ от президентската квота държавният глава директно ги назначава, като дори не е длъжен да се консултира с управителя на БНБ. Той само го уведомява. Точно така е постъпил в случая президентът Плевнелиев. Той е уведомил гуверньора на Централната банка Иван Искров, че на 12 юни 2014-а ще назначи Лена Русенова за член на УС на БНБ на мястото на Пенка Кратунова, чийто шестгодишен мандат изтича. В случая обаче не това е важното, защото президентът действа съгласно правата, дадени му от Закона за БНБ. От много по-голямо значение е какъв човек влиза в управата на Централната банка.
Без съмнение Лена Русенова е добре позната на по-старите кадри в БНБ и е с много богата академична и професионална биография. От 1991-ва тя преподава дисциплините „Парична теория и парична политика“, „Европейска парична и финансова интеграция“ и „Европейски икономически и паричен съюз“ в специалност „Финанси“ и „Международни икономически отношения“ в УНСС. Била е член на Специализирания научен съвет по „Финанси, счетоводство и контрол“ при Висшата атестационна комисия към БАН и заместник-ректор във Висшето училище по застраховане и финанси в София.
В периода 1996-1997-а Лена Русенова е главен икономист и член на управителния съвет на Българската народна банка. Участва в изработването и провеждането на паричната политика на БНБ, както и в преговорите с МВФ, Световната банка по времето на три български правителства. Работи върху изготвянето на новия Закон за БНБ (1997 г.) и въвеждането на Паричния съвет в България. През 1998-а и 1999-а отговаря за изследванията и дейността на Мисията на Световната банка в България в областта на макроикономическата и финансовата политики. От 2000-а до 2005-а е главен икономист към Европейския институт в София, а през следващите седем години Русенова е главен икономист и програмен директор в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Член е на Икономическия и социален съвет, а от 2008 г. е член на Европейския икономически и социален комитет в Брюксел. При такава биография на човек нищо друго не му остава, освен да цъка с език и да адмирира решението на президента Плевнелиев.
Само че хората, които са съпричастни към финансовата история на прехода у нас, знаят и една друга информация. И тя е, че Русенова заедно със сегашния еврокомисар Кристалина Георгиева са едни от първите ментори на скандалноизвестния бизнесмен Иво Прокопиев. По-важно обаче е друго. Сигурно всички, които внимателно са чели прессъобщението за назначаването на Лена Русенова, са забелязали, че тя вече веднъж е била член на УС на БНБ, и то в периода 1996-1997-а, когато Централната банка се провали в паричната си политика и затвори 19 търговски банки. Това е времето, когато България преживя финансовия апокалипсис. През тези две години освен от официалния управителен съвет решенията на БНБ зависеха и от т. нар. малък управителен съвет, в който влизаха няколко членове на УС на БНБ, между които бе и Русенова. Те често играеха роля на вътрешна опозиция на управителя на БНБ Любомир Филипов и останалите членове на ръководството на Централната банка.
Немаловажен детайл в биографията на Русенова е, че в края на декември 1996-а, когато финансовата криза е в разгара си, тя подава оставка като член на УС на БНБ. Любомир Филипов си спомня, че когато тя е заявила, че напуска ръководството на Централната банка, той й е казал сама да връчи оставката си на президента, който я е назначил. Не е ясно дали Русенова е направила това и президентът е отказал да приеме оставката й, или е размислила и не я е подала. Факт е обаче, че тя остава в БНБ като главен икономист няколко месеца след като управителният й съвет е сменен – през юни 1997-а.
Твърдението, че Русенова е работила по изготвянето на Закона за БНБ през 1997-а и въвеждането на валутния борд у нас, също се оказа спорно. Тя може да е участвала в някои обсъждания по въвеждането на валутния борд. Но Законът за БНБ, с който е въведен бордът, е изработен от групата на Красимир Ангарски, в който влизат двамата тогавашни юристи на БНБ Борислав Стратев и Валери Димитров. Позицията на Русенова по отношение на валутния борд също не е нееднозначна. По спомени на някои членове на УС на БНБ от 1997-а именно тя в края на 1996-а се е противопоставила на лансираната от БСП идея за въвеждане на борда. Но други членове на УС правят уточнението, че Русенова не е била по принцип срещу борда, а срещу намерението БНБ сама без законодателно решение да фиксира курса на лева спрямо германската марка или щатския долар. Русенова е настоявала това да стане със закон, по който да има широк консенсус.
