Бедни сме си и си го знаем. Оплакваме се от немотията, завиждаме на съседите, псуваме управниците… и все заничаме към американците и тяхната "мечта", втълпена ни от безброй филми, където героите не мислят за сметки и дългове и си живеят спокойно живота. Мнозина бленуват да са като тях.
Ония ден обаче истинско торнадо отнесе тия въжделения. Неотдавнашно изследване на bankrate.com установило, че 76% от американците живеят както голяма част от българите – от заплата до заплата. Не разполагали с никакви спестявания или ако все пак имали някой долар настрана, то той бил крайно недостатъчен за покриване на каквито и да е потребности. По-малко от един на всеки четири американци имал достатъчно спестени пари, за да изкара без доходи следващите шест месеца, да покрие извънредни разходи при заболяване или друго неочаквано събитие. И още разочароващи данни – спестяванията на янките почти не са нараснали през последните три години, въпреки че голямата част от тях усещали подобряване на финансовото си състояние.
Друго изследване, на фирмата за онлайн кредити CashNetUSA, пък показва, че 22% от гражданите на САЩ имат по по-малко от 100 долара за покриване на извънредни разходи. Те обясняват, че след като изплатят вноските по кредитите си, режийните, разходите за децата си и за личния си автомобил, просто не им остават повече пари за спестявания.
Та накъде сме тръгнали тогава ние? Ако ще е да се борим за 100-те долара в джоба, то по-добре да си седим тук. Докато взимаме най-ниските заплати, оплакваме се, че парите никога не ни стигат и едва свързваме двата края, статистиката отчита, че депозитите на населението непрекъснато растат. Последно – от декември до февруари с нови почти 1.7 млрд. лева. Месечните ръстове са впечатляващи – 897 млн. за декември, 648 млн. лв. за януари и 114 млн. лв. за февруари. Общо парите на домакинствата във финансовите институции достигат рекордните 38.461 млрд. лева. Очакванията на експертите са тенденцията да продължи и през тази година.
Парадоксално нали? Или може би не. Ами ако ние, българите, просто предпочитаме да живеем бедно дори и да имаме достатъчно средства. Ето например пенсионерите, изкарващи инак на хляб и кисело мляко, които всеки ден пропищяват, че телефонни измамници са им "отмъкнали" няколко хилядарки. Защо не ползват тия пари, за да си преживеят достойно старините, ами ги кътат под дюшека? Явно максимата "Бели пари за черни дни" е дълбоко вкоренена в съзнанието ни и винаги стои като катинар на портмонето. Вкарваме левчетата на сигурно, вместо да ги харчим за потребление или инвестиции в икономиката. Така правим дори при низходящата тенденция на лихвите, каквато имаме в момента.
А ония от другата страна на Атлантика харчат и не му мислят много, много.
