Четирима служители на фирма, отпускаща бързи кредити, сложиха в джоба си българските законотворци. Ден след като депутатите нанесоха грандиозен удар срещу лихварите, ограничавайки лихвения таван на т. нар. бързи кредити до 50.4% с промени в Закона за потребителския кредит, фирма от бранша разчете посланието им по следния начин. Четирима нейни представители от Южното Черноморие с вид на орангутани предприемат неописана в закона процедура по принудително изпълнение за връщане на кредит от 800 лева. Той бил даден на жена, чийто приятел й станал поръчител. Колко е била лихвата не е ясно, но очевидно анаболните"финансисти" са били мотивирани да търсят вземането си, без да се церемонят. Нахлули в дома на поръчителя, разбивайки вратата, и го погнали с вид на канибали. Клетникът хукнал да бяга и от немай-къде се заврял в банята. Отчаяната съпротива не помогнала. Нередовникът бил извлечен с шутове на двора, където го "обработвали" в продължение на четвърт час, счупвайки му две ребра.
Според бургаски медии лихварската фирма е регистрирана в Шумен с повече от сериозен капитал – 250 000 лева. Има офиси в Шумен, Дулово, Айтос и Търговище, което означава, че оперира в широк периметър.
В същото време МВР отчете нови успехи в битката с битовата престъпност – край Ботевград и Етрополе са разкрити кражби на меден котел с вместимост 50 литра, радиограмофон с тонколони, стенен часовник и домашна ракия. Задържаните за кражбите трима рецидивисти са вече с повдигнати обвинения и мерки за неотклонение. Главсекът на силовото ведомство Светлозар Лазаров обяви 13% намаление на битовата престъпност от началото на годината. "А в чувствителните зони, там, където имаше най-много проблеми, всъщност вече имаме до 70% намаление на престъпленията".
Шуменските финансисти не крадат котли и стенни часовници. И за залог не ги приемат. Срещу 5 лв. искат 50 като част от СВОБОДАТА НА ДОГОВАРЯНЕ в рамките на гражданския оборот. Срещу тях МВР, прокуратура и съд почти нямат успехи. А мизерията, глупостта, безнаказаността и алчността раждат кошмари.
Кошмарно е например финансовият експерт Кольо Парамов да обяви, че между двете четения на промените в Закона за потребителския кредит фирми за бързи кредити пазарили депутати от ДПС да прегласуват тавана на лихвата срещу рушвет от 5-6 млн. лева. Един от най-ревностните привърженици на ограничителните текстове Георги Кадиев допусна деликатно, че това твърдение е по-скоро "екзотика", понеже в България напоследък всичко се обяснявало с пари и финансови интереси. Не мислел, че "колега би взел такива пари, защото те наистина са кървави пари". А са кървави, понеже са събирани чрез "буквално одиране на последната кожа на хиляди български граждани, които нямат доходи, нямат собственост и прибягват до този тип кредити от нужда".
Извън "откритието" на Кадиев, че в България всичко се обяснявало с пари и финансови интереси, скептицизмът му относно корупционната завера беше почти опроверган от самия него. Чул бил всъщност за "някаква среща на такива фирми за бързо кредитиране, където те си говорили: "Абе, този Кадиев и Анастасов (Георги Анастасов – вносител на поправката за тавана на лихвата)какво искат? Да не би те да правят тези промени, защото искат пари?" И Кадиев на свой ред пита: "Всъщност моят въпрос към тези фирми е: Не си ли представят, че има депутати, които решават нещо, защото така е добре за обществото?" Като прибавим факта, че някои други вносители на първоначалния набор промени отказваха да има таван на лихвите, обещавайки бъдещ отделен закон за небанковите институции, бомбастичните понякога разкрития на Парамов стават в случая твърде реалистични.
Дали мерките срещу лихварите ще имат ефект, или те бързо ще намерят начини да ги заобиколят, също е предмет на спор. Искрено се съмняваме обаче както в изкореняването на силовото лихварство, така и на корупционното депутатство. Наложи се Кадиев да обяснява, че промените не можело да бъдат прегласувани, защото нямало правна възможност за това – гласуване на "трето четене" би било прецедент. Така е, но на какви ли не прецеденти се нагледахме в тая държава.
Дано този път всичко е за хората, както твърдят вносителите. Но и те признават, че челната позиция на България по взимане на бързи кредити е другото лице на отчайващата й социална действителност. И изобщо не е сигурно дали внасянето на "народните" поправки не е вървяло паралелно с инсталиране на съответните пробойни. И дали наистина няма да се стигне до "трето четене" на новоприетите поправки? Народът си е народ, но какво е сиромашията му пред хъса на високолихвените финансисти?
