Над една трета от българските работници работят в условия на незащитена заетост. Осемчасовият работен ден и петдневната работна седмица пък са на изчезване, констатират от КНСБ в резултат на три проведени проучвания през 2013 година. По време на кръгла маса "Трудови, осигурителни и социални права" от синдиката представиха предложения за законодателни промени в направленията на анализите. Проблеми са засечени в областите за сумирано изчисляване на работното време (СИРВ), статута на командироването и въвеждане на единна система за регистрация на трудовите договори.
"Обществена тайна е, че осемчасовото работно време се работи, но в масовия случай се регистрира като четири часа. В някои случаи дори не се регистрира, защото законът не изисква да регистрираш непълно работно време", това заяви президента на КНСБ Пламен Димитров. Няма надеждни данни за точните параметри на явлението, а в добавка е и невъзможността за проверка чрез предприятията. Димитров обаче подкрепи думите си с проверките на инспекцията на труда, която масово установява нарушения по време на летния сезон в строителството и туризма. Според него един от основните негативни резултати е, че не се отбелязва конкретното заплащане и не е ясно какво получават работниците.
Проблемите за сумирано изчисляване на работното време коментира и вицепрезидента на конфедерацията Чавдар Христов: "Основния проблем в България е, че чрез механизма за отчитане на работното време се злоупотребява". Оказва се, че в малките и микро предприятия все по-често се регламентира дневно полагане на труд в рамките на осем часа. В същото време седмичния работен график нараства до шест дни и много предприятия го използват за сумиране и изчисляване на работното време, допълни Христов. Вицепрезидентът обясни още, че: "Сумирането на работното време от режими на отчитане на работното време, така нареченото "сумирано изчисляване", се е превърнало в режим за организация и разпределение на работно време". Недостатъчната правна уредба за регламентиране и самостоятелното тълкуване налагат неправилното разбиране за сумиране на работното време. В резултат на това се пренебрегват законовите разпоредби за осем часов работен ден, пет дневна работна седмица, 48 часа непрекъсната седмична почивка и за забрана на полагане на извънреден труд от определени кръгове лица.
В този връзка от КНСБ предлагат да се въведат ограничения по прилагането на СИРВ подобно на тези за нощен и извънреден труд, както и въвеждането на допълнителни възнаграждения, допустимо индивидуално договаряне или чрез колективен трудов договор.
Димитров отбеляза, че основно правните петна поставят българските работници в условия на незащитена заетост в сферите на сумирането изчисляване на работното време и статута на командировките. Що се отнася до режима на командироването и на командигования от КНСБ отчитат, че изпращането на работа "зад граница" по трудово правоотношение се приравнява с командировка. В тази връзка конфедерацията предлага видовете командироване да бъдат ясно регламентирани в българското законодателство.
От конфедерацията предлагат още събирането на осигуровки отново да стане правомощие на Националния осигурителен институт. В НАП пък да остане събирането на данъци. Системата за регистрация на трудовите договори също да бъде част от задълженията на института.
Пламен Димитров изтъкна, че КНСБ настоява държавата да формулира становище и позиция по формулираните предложения за изменение и допълване на нормативната уредба, които са направени на базата на три анализа през 2013 година. Той допълни, че държавата трябва да заяви дали изводите на конфедерацията са верни или не и кои от тях заслужават дискусия.
На 28 април КНСБ ще представи вижданията си за цялостна интегрирана промяна на законовата и договорената основа, както и практиката на заплащането на труда в страната.
Мая Иванова
