„Единственото нещо, което ние искаме, е да не изневерим на нашите зрители – това е стандартът за качество, който сме поставили в БНТ, който, знаете, много трудно се реализира в една такава тежка финансова обстановка.“ Думите са на генералната директорка на обществената телевизия Вяра Анкова. Така тя ДЕмотивира съществуването на сериала „Под прикритие“. Последният епизод на четвъртия сезон приключи току-що с отворен финал, който търпи криминалната поредица да „отнесе“ още една дузина серии. Има ли обаче изобщо нужда от тях? Или ще е по-добре медията да остави у зрителя вкуса на приблизително сполучлив проект, който в последните си ъпдейти е претърпял идейно-сценарен провал, повлиян от „тежката финансова обстановка“.
Ако задържи на това положение, БНТ ще има повод да се фука по-дълго време за успехите си във филмопроизводството, като се направи на разсеяна, че всъщност качеството на сериалите й постихна, а публиката й се „поразхвърля“ по други тв начинания. Още повече че, напук на широко отворената врата за пети сезон, актьорът Мариан Вълев, който играе ролята на Росен Гацов-Куката, обяви, че участието му в поредицата приключва, тъй като образът му бил изчерпан. Възможно е това да се дължи и на факта, че Вълев бе един от сценаристите на последните серии, пълни с досадни гафове и сценарни недомислици. Както казват класиците – започне ли една фабула да се върти прекалено много около насилието и да прибягва до нецензурния език, единственият изход за продуцента е да смени сценаристите си. Може би пък Вълев, който според запознати щял да се заеме с други сценарни проекти след дебютния си“успех“ в „Под прикритие“, говори така, защото има други планове, но зад камерата.
Във всеки случай, реши ли БНТ да произведе още един сезон на този сериал, рейтинговият й крах ще е още по-осезаем, след като Захари Бахаров ще се появява възможно най-минимално заради ангажиментите си към руска мегапродукция – също на криминално-гангстерска тема. Загуба, откъм актьорско присъствие, ще са само младите надежди като Бойко Кръстанов, който даде заявка, че ще бъде новото ченге под прикритие. То другото – колегата му Ивайло Захариев, за четири сезона не се отучи да декламира пред камерата и напук на зрителското желание да бъде „отстранен“ продуцентите не се съобразиха и го оставиха да дразни до дупка с аматьорската си актьорска игра. Ако наистина от телевизията майка гонеха рейтинг, щяха да вкарат Кръстанов още в началото на четвъртия сезон. Така че твърденията на тв управата, че „Под прикритие“ бил доказателството за възможностите на БНТ да продуцира качествено кино, не са напълно основателни. Нито, че трите сезона на филма били преведени на седем езика и се следели от аудитория на четири континента. А и това по никакъв начин не топли българската, която в неделния праймтайм трябваше да гледа български филм, в който говорят на турски и текат субтитри на български език.
СЕМ деликатно също пропусна тази деликатна тема и за пореден път насочи сензорите си извън продукциите made in BNT. Но, както казва Вяра Анкова, целта на продажбата на сериала не била, за да възвърне инвестицията само и единствено, а за да може да се изпълни една основна част от мисията на всяка обществена телевизия – „да популяризираме качественото кино на съответната държава“.
Повод БНТ да се хвали така напоително бе и домакинството й на конкурса за европейски телевизионни програми. Форумът се организира от Асоциацията на телевизиите на европейските региони СИРКОМ. Международното признание за нея идвало и заради грандиозния успех на „Под прикритие“, който препотвърждавал максимата, че филмопроизводството на БНТ задавало стандарти и превръщало проектите си в истински хитове.
Истината е, че българските сериали бяха селектирани на някой и друг фестивал, но пикът на техния Златен век като че ли отмина. Продуцентите и сценаристите се главозамаяха от неочаквания успех, нахлул по телевизионните ширини след „Стъклен дом“ на bTVи започнаха да претупват продукциите, да ги предлагат с дразнещи дребни грешки, демонстративно да налучкват вкусовете на публиката, докато не разбраха, че тя се вълнува предимно и само от криминално-семейно – финансово – битови сюжети, надничащи в живота на богатите представители на обществото. И толкова се увлякоха, че започнаха да си се самопреписват и да дават поле на изява на едни и същи актьори. На практика зрителят не може да различи какво точно гледа – която и програма да пусне, сериалите си приличат, актьорите – също. Подобно чувство на правено набързо лъха и от поредния сезон на сериала „Фамилията“ по bTV. Поредицата не е от най-силните за медията, но въпреки това беше от „приличните“. Само че вече и сюжетът й, и героите й се „размиват“.
Изключение може би прави „Столичани в повече“, който е в по-друг жанр – комедийния , и се оказа държелив ветеран. Актьорският му екип трудно може да бъде „засечен“ в друг сериал, но проблемът е, че и неговото „златно“ време отминава, защото екипът вече се е поизчерпал. „Столичаните“ обаче все още държат на цената си – рекламното им време е по-скъпо от това на „Фамилията“. Според тарифата на bTVполовинминутен спот при Любо Нейков и компания се продава срещу 5408 лв., докато в сериала с Асен Блатечки и сие – 3605 лева. За сравнение – БНТ продава половин минута реклама в неделния ефир между 20 и 22 часа срещу 2800 лева. Тарифата за събота по същото време е с 500 лв. по-ниска.
След като ерата на сериалите отмина, питането е „А сега накъде“? Отново към риалити форматите, отговарят продуцентите. В момента тв програмата гъмжи от всякакви предавания, в които за пореден път се танцува, пее се, търси се талант в детска или пък в зряла възраст. „Нова тв“ е нагледното доказателство за тенденциите – медията се е отказала от скъпите тв продукции и за сетен път се е отдала на скъпите риалити формати. Най-много пари иска за рекламното време на „Като две капки вода“ – 3900 лв. за половинминутен спот. Следват Dancing Stars и „Големите надежди“ – по 3800 лева. Само за справка, публицистиката в уикенд програмата на същия тв канал върви по следната тарифа: „На светло с Люба Кулезич“ – 1100 лева, „Дикоff“ – 1600 лева.
Посоката за следващия сезон е ясна, но някои искат да продължат да правят „качествени стандарти“. Програмната директорка на държавната медия обяви, че БНТ има ангажимента към една изключителна продукция – „На границата“, която е по разкази на Йордан Йовков и е свързана с честването на стогодишнината от Първата световна война. Да не забравяме все пак, че някои от основните играчи на пазара се провалиха със сериалите – „Дървото на живота“, „Sex, лъжи и тв“ на Любен Дилов -син, „Къде е Маги“, „Недадените“ и т.н., а други, опитали от успеха, бързо се опияниха и допуснаха да ги дисквалифицират от стандартите за качество и програмните схеми.
