След няколкомесечно умуване и гласуване промените в Закона за потребителския кредит вече са факт. Ако президентът Росен Плевнелиев не им наложи вето, те ще влязат в сила три месеца след обнародването им в „Държавен вестник“.
Заради разгорелия се спор при обсъждането на промените на последните две заседания на Народното събрание е важно да се уточни, че всички нови разпоредби, в това число и за тавана на Годишния процент на разходите, който не може да надвишава пет пъти законовата лихва, ще се отнасят само за договорите за кредит, подписани след влизането на промените в сила. Единствено текстовете за таксата за предсрочно погасяване ще се отнасят и за стари договори. Ще рече, че, когато промените бъдат обнародвани, всеки гражданин, който има потребителски и ипотечен кредит, може да го погаси, без да плаща такса, стига да го е обслужвал повече от дванадесет месеца. Ако е плащал вноски за по кратък период, таксата, която ще дължи, не може да превишава 1% от погасителната вноска. Точно по този въпрос в сряда в парламента се проведоха много остри дебати. Независимият депутат Румен Йончев предложи „разпоредбите на закона да се прилагат и за договори, сключени преди датата на влизането му в сила, като те се актуализират съгласно приетите разпоредби“.
Депутатите от „Коалиция за България“ Георги Анастасов и Борис Цветков пък предлагаха да се запише, че: „разпоредбите на закона се прилагат и за договори, сключени преди датата на влизането му в сила. До влизането на закона в сила всички договори се актуализират съгласно приетите нови разпоредби на Закона за потребителския кредит“.
Всички народни представители с юридическо образование бяха наясно, че заради такива текстове, които прогласяват действие на закона със задна дата, има реална опасност президентът да наложи вето върху промените, а Конституционният съд да ги обяви за противоконституционни. Затова Георги Анастасов оттегли своето предложение. А Янаки Стоилов внесе за гласуване компромисния текст, според който всички промени ще важат за договорите, сключени след влизането на норматива в сила, а само изискванията за таксата за предсрочно погасяване ще се отнасят и за вече отпуснатите кредити. След него повечето депутати, предложили поправки, ги оттеглиха. Изключение направи Румен Йончев, който вкара залата в доста сложен юридически дебат.
„Аз разбирам аргументите на комисията да не приема моето предложение от гледна точка на това, че всъщност правенето на законодателство, което се отнася с обратна сила, не е най-добрата практика. Затова си позволявам да ви предложа също една редакция на текста, който съм внесъл. Тя гласи: В тримесечен срок от влизане в сила на този закон по писмено искане на кредитополучателя кредиторът е длъжен да отправи предложение до него за изменение на договора за кредит, съобразно настоящите правила. Ако кредитополучателят не приеме предложението в отношенията между страните, се прилага първоначално сключеният между тях договор“, обясни Йончев. По този начин, смята той, клиентите ще могат да се възползват например от правото да сключат договор за ипотечен заем, при който, ако банката вземе ипотекирания имот, те няма да й дължат пари.
Предложението му обаче предизвика остри реакции от управляващото мнозинство. Първо председателят на парламента Михаил Миков изтъкна, че това не е редакционна поправка, а нов текст, който придава обратно действие на закона и преурежда вече съществуващи договорни отношения. „Не може такива сложни правни формулировки да се предлагат в последния момент и без да са минали през комисия. Това е в нарушение на правилника за работа на Народното събрание и аз няма да подложа този текст на гласуване“, категоричен бе Миков. А Георги Кадиев отбеляза, че банките много лесно могат да блокират евентуално предоговаряне , като предложат висок лихвен процент по новите договори.
От ГЕРБ пък посочиха, че подобен текст е бил предлаган от тях в бюджетната комисия, но не е разгледан и затова, ако сега се подложи на гласуване тези на Йончев, няма да има нарушаване на правилника. Само че Миков поиска да му бъде предоставено предложението на ГЕРБ в писмена форма, за да вземе решение. И след като го видя, заяви, че то няма нищо общо с текста на Румен Йончев. Така на гласуване беше подложено единствено предложението на Янаки Стоилов и то бе прието.
Сега, след окончателното одобрение на измененията в Закона за потребителския кредит от депутатите, предстои преценката на президента и евентуално на Конституционния съд, ако някой реши да ги оспори. Но по-важното може би е какви ще са пазарните ефекти от тях. Според повечето анализатори те няма да облекчат положението на длъжниците. Напротив, ще повишат цената на заемите заради ръста на индексите ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР, които сега са на историческо ниски нива. Някои банки ще се опитат да избегнат този проблем, като започнат да формират референтната лихва на базата на месечната цена на депозитите от граждани и фирми, индикатори за която БНБ публикува като статистически данни. Това ще става по доста сложни формули, в които ще се ползват различни коефициенти и тегла. Законът дава възможност за подобен подход, но въпросът е как клиентите ще смятат всеки месец по тези формули каква би трябвало да им е лихвата, която дължат? Да не говорим, че в норматива никъде няма правно обяснение за индикатор. При това положение може да се окаже, че за пред съда статистическите данни не са еквивалент на индикатор и не могат да се ползват при формирането на референтната лихва.
Въобще на пазара тепърва ще става интересно.
Най-важните новости при отпускането на потребителски и ипотечни кредити.
1.Банките трябва да предлагат на клиентите, желаещи да вземат жилищен заем, същата подробна преддоговорна информация, каквато дават за потребителските заеми.
2. Всички условия по кредита е необходимо да бъдат описани подробно в специален документ, който е неделима част от договора за кредит, и то с шрифт не по-малък от 3 мм височина на буквите.
3. Банките могат да събират такса за разглеждане на кредита, но не могат да налагат такси за усвояване и управление.
4. Таксата за предсрочно погасяване е до 1% от заема, ако той е обслужван по малко от 12 месеца, а ако плащанията са правени за по-дълъг период от време, такса не се събира.
5. Плаващите лихви по кредитите могат да се формират на базата на референтен лихвен процент плюс надбавка, която не може едностранно да бъде променяна.
6. Референтният лихвен процент трябва да се формира на базата на пазарните индекси – ЛИБОР, ЮРИБОР и СОФИБОР или на индикатори, публикувани от БНБ или НСИ или на комбинация от тях. Методиката по формирането на референтната лихва, която първоначално е определена в договора, не може да бъде променяна за целия срок на неговото действие.
7. Банките са длъжни да предлагат на клиентите си и вариант на договор за жилищен заем, при който, ако длъжникът се удовлетвори от продажбата на ипотекирания имот, клиентът не му дължи повече пари.
8. Налага се максимален таван за Годишния процент на разходите, който не може да надвишава пет пъти законовата лихва.
