Президентът Росен Плевнелиев реши да наложи вето върху Закона за Сметната палата и го върна за ново обсъждане в Народното събрание. Разбира се, този акт въобще не е изненадващ след ожесточения политически дебат по закона, който бе изпъстрен с много популизъм и с вулгарни манипулации. Най-вероятно цялата тази грозна картинка ще се повтори и при предстоящите нови дебати по закона.
Важно е обаче с какви мотиви Плевнелиев връща нормативния документ за прегласуване. „Конституцията на Република България в чл.91, ал.2 изрично предвижда организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата да се уреждат със закон. В мотивите си държавният глава посочва, че е недопустимо Народното събрание да откаже да спазва конституцията и да възложи свое конституционно правомощие на Сметната палата – тя да определя организацията си на дейност. Приетият от мнозинството в парламента нормативен акт не предвижда какъв да е броят на отделенията в Сметната палата и обхватът им на дейност, а възлага на членовете й в бъдеще сами да определят колко ще са отделенията. Липсва правна уредба – на всеки член ли ще бъде възложено да ръководи отделение, както и какви ще са правомощията по време и във връзка с извършваните одити на онези от членовете, които не ръководят отделения“, пише в аргументите на държавния глава. Същите мотиви изтъкнаха и депутатите от ГЕРБ при обсъждането на закона в парламента.
Президентът не намира на какви доводи се опират депутатите, които са определили числеността на Сметната палата именно на девет, а не, например, на пет, на седем или на 11 членове. „Неприемливо е по време на икономическа криза да се увеличава ръководството на Сметната палата от три на девет членове без визия на законодателя каква конкретна дейност ще извършва всеки един от тях и какви ще са отговорностите му“, смята Плевнелиев, като повтаря аргументите на депутата от „Коалиция за България“ Георги Кадиев. Според Плевнелиев „Недостатъците в правната уредба относно липсата на концепция за организацията на дейност на Палатата, включително и за числения й състав, създават съмнения, че законодателните промени се правят с цел овладяване на органа чрез назначаване на неговите членове на партийноквотен принцип.“
