По време на Студената война Западът гледаше на левите партии с голяма доза подозрение, защото те биха могли да се превърнат в плацдарм за претенциите за световно надмощие на бившия Съветски съюз и на държавите от комунистическия блок. Времената оттогава много са се променили и в момента, в условията на „студен мир“ около събитията в Крим и в Източна Украйна, десните националисти демонстрират афинитет към Русия. С наближаването на изборите за Европейски парламент крайно десните популисти в някои държави от Евросъюза, чиито партии са с доста силни позиции, все по-открито изразяват желание да бъдат адвокати на Москва в Брюксел.
„Смятам, че можем да сме добри партньори на Русия в Европейския парламент“, коментирал неотдавна Филип Девинтер от дясната фламандска партия „Влаамс беланг“ и допълнил, че и Москва гледа на тях като на потенциален контрагент. Руснаците не остават назад. Сергей Марков – консервативен политик с тесни връзки с Кремъл, изразил надежда, че „резултатите от бъдещите избори ще дадат на десните по-голяма власт“ и че „трябва да продължи да се развива сътрудничеството“ с европейските десни.
Коментарите на Девинтер и на Марков били засечени в кулоарите на конференция под надслов „ЕС-Русия: де-ескалация на кризата – пътна карта за мир в Европа“, проведена в Европарламента на 9 април. Тя била организирана от Фиорелло Провера – член на ръководството на италианската дясна партия „Северна лига“ и заместник председател на комисията по външна политика на ЕП, в сътрудничество с Давид Лазар от австрийската „Партия на свободата“.
Между Русия на президента Владимир Путин и крайнодесните на Стария континент могат да се намерят много допирни точки. Една от тях е заплахата от ислямски екстремисти, която прави Москва естествен приятел на националистите и на техните атаки срещу европейската емиграционна политика. Най-широка основа за сътрудничество с Русия обаче е скептицизмът на националистите към ЕС и тесните връзки на общността със САЩ. Василий Лихачов – руски депутат, който е заместник-председател на парламентарната Комисия за сътрудничество между Евросъюза и Русия, определил на конференцията на 9 април резолюцията на блока за кризата около Украйна като „срамна“. Той подчертал също, че е пределно „ясно“, че протестите в Киев са „проект, разработен от неправителствени организации в Щатите“. Чули се и други антиамерикански мнения, включително коментарите на Хайнц-Кристиян Щрахе – лидер на австрийската „Партия на свободата“, който не успял да присъства на събитието. В предварително подготвеното изявление Щрахе написал, че „вместо да играе ролята на мекере на САЩ в усилията да изолира Русия, Брюксел трябва най-накрая да изгради положителни връзки с Москва и да демонстрира разбиране на руските интереси“.
Два дни по-късно, на 11 април, Щрахе отпътувал заедно с Лазар за Женева за среща с руския посланик в ООН – Алексей Бородавкин, по време на която още веднъж заклеймил западните санкции срещу руснаците.
Търсенето на по-тесни връзки с Русия, въпреки твърдата подкрепа на ЕС за Киев, определено помага на крайната десница. Според последното проучване на общественото мнение на YouGov от края на март само 42% от британците и от германците и едва 35% от французите са се изказали в полза на санкциите срещу Москва, а подкрепата за финансовата помощ за Украйна е още по-ниска. Нищо чудно, очакваният висок изборен резултат на националистите на майските избори за Европарламент да се увеличи с още гласове заради руската им позиция.
Всъщност сътрудничеството между европейското крайно дясно и Русия се развива от няколко години. В доклад на института за политически анализи в Будапеща (Political Capital Institute), публикуван през март, се констатира „идеологически и политически афинитет“ между крайнодесните и Москва. Един от авторите на проучването – Петер Креко, смята, че „Русия би искала да дестабилизира и отслаби европейската политическа сцена, а всичките тези партии са против ЕС“. Другата цел е да се подкопае европейско-американският алианс.
