Страната на референдумите – Швейцария, ще попита гражданите на 18 май дали искат минимална надница от 22 франка на час, или 4 хил. франка месечно. В момента 90% от населението на алпийския оазис получава повече. Работодателите обаче се опасяват, че ако се фиксира под на заплащането, възнагражденията могат да се увеличат в национален мащаб. Същевременно, ако бъдат коригирани съобразно валутния курс и покупателната способност на населението, въпросните 4 хил. франка ще са най-високата минимална месечна заплата в света.
Основните защитници на предложението са най-големите швейцарски профсъюзи, които твърдят, че равнището на трудовите възнаграждения трябва да отговаря на цените, които също са сред най-високите в света. Според последното сондиране на обществените нагласи от агенция gfs.bern, публикувано на 11 април, 52% от електората вероятно ще гласуват против минималните надници. Миналия месец пък фирмата за проучвания Leger съобщи, че 52% ще са „за“.
Ако минималните надници в Швейцария станат 22 шв. франка (25 щ. долара), това би се равнявало на 14.01 щ. долара, изчислено съобразно покупателната мощ на потребителите. За сравнение, в Люксембург и във Франция най-ниските надници са 10.60 долара, а в Австрия – 10.20 долара, по данни на ОИСР от 2012-а. Планираният швейцарски минимум означава около 2500 евро на месец срещу 1921 евро в Люксембург и 1502 евро в Белгия – двете държави с най-високи трудови възнаграждения в Европейския съюз в началото на 2014-а.
В условията на растящото неравенство на заплащането в развитите пазарни икономики фиксирани минимални заплати се обсъждат и в други страни. Във Великобритания премиерът Дейвид Камерън я повиши до 6.5 брит. паунда (10.88 щ. долара) на час и за първи път от 2008-а тя е по-висока от инфлацията. Щатският президент Барак Обама настоява за повишение на минималната федерална надница от сегашните 7.25 на 10.10 долара. Кабинетът на германския канцлер Ангела Меркел пък подкрепи предложението на коалиционните партньори социалдемократи за минимално почасово възнаграждение от 8.50 евро.
Националните референдуми – ключов елемент от швейцарската политическа система, се провеждат четири пъти годишно. По правило гражданите на страната, „подслонила“ около 300 банки, подкрепят корпоративните управи. През 2012-а например те отхвърлиха предложението, изискващо от работодателите да дават шест седмици платен годишен отпуск. Миналата година обаче швейцарците дадоха право на акционерите да блокират високите възнаграждения на фирмените мениджъри, макар че отхвърлиха идеята изпълнителните директори да получават максимум 12 пъти повече от младшия персонал.
При все че в Швейцария работят мултинационални групи като „Нестле“ и „Новартис“, дребните и средните предприятия имат две трети дял от заетостта. Асоциацията на швейцарските фирми по почистването (Allpura) се противопоставя на въвеждането на минимална надница с мотив, че тя ще доведе до съкращения на работни места и до влошаване на условията на труд. По данни на организацията заетите в сектора получават между 18.50 и 26.50 франка на час. Големите корпорации, включително „Нестле“, „Новартис“ и „Суотч груп“, също са против мярката, защото тя противоречи на основните принципи на пазарната икономика и ще влоши стопанските перспективи. Джорд Шелдън – професор по икономика в университета в Базел, пък подчертава, че минималната надница ще е контрапродуктивна, защото „безработицата сред персонала с ниска квалификация расте“ и „решението на техния проблем не е да се направи труда им по-скъп“.
Що се отнася до Федералното правителство на Швейцария, то посочва, че въвеждането на минимална надница на национално равнище не би спряло настъплението на бедността. Тя ще бъде прехвърлена върху потребителите под формата на по-високи цени и неизбежно ще доведе до освобождаване от работа на хора с ниски заплати. Нещо повече, служителите, които получават между 4 хил и 6 хил. франка месечно и са 40% от заетите на пълен работен ден, също ще поискат увеличение на възнаграждението. Швейцарската федерация на трудовите профсъюзи обаче смята, че минималната надница няма да предизвика по-висока безработица, защото ще засегне най-вече ориентирани към вътрешния пазар сектори, където прехвърлянето на дейности зад граница е невъзможно.
