Правителството ще се бори за изграждане на газопровода "Южен поток" и за отстояване на националните интереси, както и че проектът е стратегически и приоритетен за България. Това заяви министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Той допълни още, че дългосрочният инфраструктурен проект не засяга само България и се подкрепя от Италия, Австрия, Словения, Унгария, Гърция и Хърватия.
"Обикновено когато чуем нещо от Европа, само за да се харесаме, сме готови да зачертнем националния си интерес, но това няма да стане. Ние ще се борим този проект да се осъществи", категоричен бе Стойнев. Той допълни, че по време на кризата в съюза трябва се отчитат и националните интереси на всяка държава членка. Сред основните аргументи на България е не само географската близост с Русия, но и защото тя е наш стратегически партньор. По думите на министъра Русия е втората държава, с която имаме най-голям стокообмен.
Основната полза от изграждането на "Южен поток" за България е сигурността на доставките на природен газ. Освен това проектът ще осигури около пет хиляди работни места в най-бедния регион на страната. Изчисленията показват, че стартът на изграждането му ще донесе на България 2% икономически растеж. Стойнев обаче изказа и опасенията си за спирането на проекта: "Ако Европейската народна партия спечели изборите, може реално "Южен поток" да бъде спрян". Министърът обясни, че България ще се съобрази с общото решение, но ще отстоява и националния си интерес. В тази връзка Стойнев даде заявка, че ако се наложи ще се бори за финансов механизъм, по който да бъдат компенсирани най-пострадалите държави от спирането на проекта. Енергийният министър припомни и че по проекта за "турско-австрийския" газопровод "Набуко ", който беше спрян, България не е компенсирана по никакъв начин. Липсва реванш и за нанесените финансови загуби на страната при спирането на доставките на газ през 2009 година.
Стойнев отбеляза още, че през последните месеци Турция показва сериозни намерения за изграждането на интерконекторна връзка с България. За съжаление обаче от 2009 г. до сега не се е работило за диверсификация на енергийния пазар, отбеляза той. "През последните четири години нищо не се е случило с интерконекторната връзка с Турция. Заварихме и връзката с Гърция, както я оставихме през 2009 година", каза енергийният министър.
Министърът засегна и проблема около Националната електрическа компания, Български енергиен холдинг и електроразпределителните дружества. Основният извод е лошата политика на ГЕРБ. Така например НЕК е изкупувала произведена енергия от ВИЕ-та, които реално не са били въведени в експлоатация.
"Това, което се е подавало като енергия на НЕК, се е плащало без никакъв контрол", заяви Стойнев. Дружеството е нямало механизъм за определяне на приоритетни плащания и задължения по сключени договори, включително и на техния размер. През годините е натрупана и необходимост от ремонтни дейности в енергийната система. Ако пък се изпълняваше още финансовия план на ГЕРБ, загубите щяха да са в много по-големи размери от сегашните и България "щеше да се намира в състояние на пълна катастрофа", посочи Стойнев . Той допълни още, че независимо от партийната принадлежност в областта на енергетиката е необходим консенсусен подход.
Мая Иванова
