Ако някой се е чудил дали в България има бизнес, който да е останал незасегнат от глобалната икономическа криза, отговорът вече е ясен – информационните и телекомуникационните технологии. Това е единственият сектор, в който няма безработица и наличната квалифицирана работна сила веднага се поема от бизнеса. Той осигурява работа на близо 40 хил. души и има значителен потенциал за генериране на заетост, иновации и експортно ориентиран растеж.
Показателен е фактът, че българският износ на информационни и комуникационни технологии бележи ръст за поредна година, като очакванията за 2014-а са за около 20% увеличение, стана ясно по време на провелата се през седмицата трета годишна кръгла маса „Сътрудничеството между ИКТ бизнеса и държавата за успешен ИКТ износ“. Форумът се организира със съдействието на Министерството на икономиката и енергетиката, а участие в него взеха вицепремиерът Даниела Бобева, заместник икономическият министър Красин Димитров, изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Светослав Младенов и други.
„Страната ни притежава редица предимства, които я правят привлекателна за чуждестранните инвеститори – добре образовани млади хора, високи езикови умения на специалистите, както и конкурентните разходи. За това свидетелства и добрият рейтинг, който България има по няколко международни индекса, отразяващи състоянието на ИТ индустрията и аутсортинга в света. Страната ни се нарежда на второ място в Европа и на пето в света в класацията на най-привлекателните аутсортинг дестинации. Друг индекс, който оценява доколко атрактивна е дадена държава като потенциална дестинация за изнасяне на дейности, е от последното изследване на The A.T. Kearney Global Services Location Index’99, където България заема 17-о място“, заяви Красин Димитров.
Вицепремиерът Бобева също оцени високо значението на аутсорсинга като бранш с разширяващо се значение за българската икономика и определи като впечатляващ факта, че за последните четири години приходите са се увеличили с 60%, като годишно секторът генерира приходи за около половин милиард евро.
Впрочем доказателство за интереса към българския пазар е и стъпването у нас на американския технологичен холдинг TeleTech. В края на февруари се разбра, че той купува най-голямата българска аутсорсинг компания „Софика груп“, но цена не бе съобщена. Българското дружество е специализирано в организирането и управлението на т. нар. центрове за изнесени услуги и в него работят 800 специалисти, които обслужват клиенти на повече от 15 езика. Чрез дъщерната си фирма – „Софика Македония“, то работи и в Скопие.
„Държавата трябва да осигури законовата рамка, в която бизнесът да работи и да създава своя продукт. Тя също така може да съдейства за сформирането на продуктовата гама и услугите в ИКТ сектора. Това, което в момента липсва в тази сфера, е достъп до финансиране. Затова и правителството за пръв път е разработило чрез Българската банка за развитие инструменти за предекспортно и следекспортно финансиране…“ отбеляза заместник-министърът Димитров.
Въпреки всички тези розови обещания няма как да не сме и малко скептични. В момента държавата не е аутсорснала нито една своя дейност, докато в САЩ и Великобритания например точно централната и местната власт са най-големите клиенти на ИТ компаниите. Наши специалисти са категорични, че има нужда от цялостно облекчаване на процесите в държавната администрация и превръщането им в по-прозрачни. Особено тези, свързани с обслужването на граждани, което ще доведе до намаляване на таксите и времето за обработка на документи. Но независимо от хвърлените огромни пари електронното правителство все още е доникъде.
Даниела Бобева даде дума на сбирката, че до март 2015-а трябва да тръгне целият процес по въвеждане на е-управлението с поне 10-те най-масови административни услуги по Административнопроцесуалния кодекс. Което предполага, че ако ще си вадите например лична карта, не бива да носите акт за раждане и други документи със себе си, тъй като чиновниците по служебен път ще си набавят тази информация.
Вицепремиерът съобщи също, че около 30 регистъра ще бъдат интегрирани в обща платформа, за да може всяка администрация да тегли сведения и да се облекчат бизнеса и гражданите.
„Поне три пъти в седмицата се срещаме с ръководните екипи на всяко министерство, за да уточняваме мерките между административната реформа, комплексните услуги, които ще бъдат електронизирани, и възможностите на информационните системи. Купени са софтуери, сървъри стоят неизползвани, напазарувано е какво ли не и сега няма нито една система, която да няма нужда да се донадгради, за да тръгне диалогът между отделните системи“, подчерта Бобева.
